WB: Здравей, разкажи ни откъде започна всичко? Как дойде името на Гумени Глави и твоя прякор?
Мишо: Всичко започна някъде през 1993-та. Направихме първо песента „Ше му разбия главата“. В първата песен участваха няколко други момчета: Светльо, Тони, Лалев и едно момче – Жокера, участваше в писането на текста. По това време просто движихме в една компания. Абе млади, луди хора, бандата ни се казваше Гумени Глави и съответно групата започна да функционира под същото име. След това направихме още няколко песни, като към групата се присъедини и едно момче от София – Добри, което от дълго време живее в Оклахома. С него се засичаме чат-пат тук в Щатите.
Започнахме първия запис точно, когато излязох от казармата. Първо служих в София, там бях от младите, а имаше един Мишо от старите, на който му викаха „Шамара“. Та той като се уволни, аз наследих неговата „длъжност“ да тормозя младите, а с това и неговия прякор. Естествено с времето тогава научих и доста уроци, да не дискриминирам хората. Самият аз попаднах в много нелепи ситуации, мислейки си че съм с нещо по-различен от другите, а реално всеки човек си има неговото значение и място в това общество.
WB: Вярно ли е че си бил запален по брейк денс културата и дори си преподавал танци по това време?
Мишо: В самото начало бяхме запалени по танците с Дидо, който по-късно влиза в групата около 1996-та в албумите „За повече пари“ и “За още повече пари“. Та той още преди Гумени Глави беше направил една група, която се казваше Hamburger M1. Като там аз бях основно танцьор, а Дидо беше рапърът. Горе-долу по това време започнахме да танцуваме и с Вальо. Правихме разни шоута по заведения и по събития. Танцувахме Шафъл Танци, които и сега са популярни. По това време имахме и зала за танци, където идваха доста хора да се учат да танцуват.
WB: Разкажи ни как записахте първия си албум?
С Вальо Кита сме съученици от 8ми клас. В един момент той бачкаше в едно чейнжд бюро и беше поизкарал някакви пари. Аз пък нямах работа, но си продадох едно полско фиатче и решихме да запишем песните по най-добрия начин в най-доброто студио по онова време – Мецо Форте Records.
Към този момент бяхме направили няколко записа с пънк групата Аборт. Даже се чудим как да ги намерим. Бяха убийствена комбинация между метъл и рап. Точно тогава беше излезнал албумът “Judgement Night” с песни на Biohazard, Onyx, Run-D.M.C., House of Pain и други. Записите с Аборт ги записахме в едно репетиционно студио – „Студио 33“, където всички банди по това време репетираха и записваха такъв тип ъндърграунд музика.
В първия албум музиката я правеше един мой съученик от механото – Крум – QY. Искам да му отдам респект. Той направи музиката на песни като „Ше му разбия главата“, „Извинявай скъпа моя“ и още няколко с подобен специфичен звук.
Собственикът на студиото – Симеон Джуров, беше съдружник в Радио Ком, които имаха 4-5 локални канала в няколко града в страната. Той беше продуцирал албум на Замунда Банана Бенд и в последствие продуцира и нашия първи албум „Квартал 41“.
WB: Разкажи ни малко повече от кой черпехте вдъхновение по това време?
Мишо: За първия албум мога да кажа, че вдъхновението е идвало по-скоро от ONYX, Naughty By Nature, от G Funk-a на Warren G и така нататък.
Определено Wu-Tang Clan вдъхновиха втория ни албум. И цялото ни звучене тогава наподобяваше тяхното. Втория албум го записахме в Studio X в София. Лично за мен това беше един много интересен период, тъй като докато записвахме албума, повече от месец бяхме всеки ден заедно със старите софийски рап артисти. Тогава обменяхме идеи и правихме най-различни колаборации.
90-те години в рап музиката в световен мащаб бяха началото на страхотно развитие. Толкова бързо се развиваха и правеха нови стилове, че всяка една година имаше нова тенденция и течение и всеки един артист звучеше различно от всеки друг.
WB: Ако сега беше началото и тепърва предстоеше да извървиш целия този път, какво би променил с опита, който имаш сега и съжаляваш ли за нещо?
Мишо: Ами то и да съжалява човек няма никакъв смисъл. Но ако имах този днешния акъл тогава, първо може би нямаше да натискам толкова. Тази агресивност в нас тогава беше късането на синджира на младия човек, защото за нас, за мен специално и хората на моята възраст, 90-те години в България бяха още по-емоционални, защото бяха първите години, в които имахме свободата след „робството“. До този момент ни бяха налагали всякакви забрани, какво да правим, как да се държим, какво да говорим, та ние за първи път прокарахме тези explicit words – правия текст, пълен с всичките си хубави и лоши неща, пълен както с цинизмите така и с любовта. Имахме и много сексистки и някои хомофобски текстове – естествено нещо, което не подкрепям и съм изцяло против в днешно време, но тогава нашата музика е историята на начина на мислене по онова време.
Излезнали от клетката, ние бяхме объркани, не знаещи нищо за света. Мислехме, че свободата позволява абсолютно всичко, а всъщност се оказа, че не е така. Оказа се, че свободата също има граници, че свободата е дотам докато не пречиш на другите хора. Та, това са нещата, за които не мога да кажа че съжалявам, но не мога да кажа и че не бих повторил, защото и да съжалявам полза няма да има. Понякога лошото те учи да станеш по-добър човек. А понякога – не. Също нещо, което бих направил, ако съм млад е че бих емигрирал в Америка много по-рано, защото тук е страната на неограничените възможности. Естествено, тук щяха да са ми конкуренция 2Pac и Biggie, но дори и да не беше се получило, поне щях да съм опитал да направя нещо, и това щеше да си струва…Не мога да съжалявам за тия неща…животът както се казва не е перфектен….
WB: С какво се различава днешния рап с old school звученето от онова време?
Мишо: Държа да отбележа, че още преди първата вълна бг рап групи като Гумени Глави, Н.И.Ш.Т.О., М’Глгата, ДРС, бяха Рап Нация и Васко Теслата и DJ Станчо, като по това време може да сложим и групата Hamburger M1 на DJ Dido D. Та тези хора мога да ги нарека като Founding Fathers на рап музиката в България!
Просто с нашата група, а и със соловата ми кариера след това успях да имам добър достъп до световната музика. Успяхме да направим музика, която беше еднакво добра, като дори и в някой моменти понякога изпреварваше тенденциите на световната музика по това време.
Музиката на Гумени Глави се открояваше малко от всички други по това време като саунд. Звучеше като че ли малко по- напредничева за времето си изцяло в музикално отношение. Неща които сме правили през 90те а последствие и в моята солова кариера след 2000ната в последствие са се случвали и на американската сцена. Един от примерите е песента „Във Клуба“, издадена 1 година преди песента „In The Club“ на 50 Cent. Песен с абсолютно същия концепт и звучене.
Към това естествено включвам и Н.И.Ш.Т.О. и М’Глата както и много други от онова време според мен имаха доста прилични попадения, които вървяха напред във времето си.
Сега като говорим за новата музика, аз лично не съм от тези сърдитите чичковци които седят и харесват само музиката в тяхната младост, защото сме емоционално свързани с нея, поради причината че като сме били млади са ни ставали пишките, а сега вече на дърти години не ни стават. А колкото и да е хубаво времето сега, нищо не ни харесва, защото и най-бедната младост е по-хубава от най-богатата старост.
Колаборациите с чалгата разбира се не са моето нещо, но това по никакъв начин не ми дава право да съдя хората как искат да си продължат техния път. Освен това тази музика, произлизаща от България, представлява по същество някаква европейска ъндърграунд субкултура. Така че ако погледнеш нещата отстрани, то си звучи като някаква дивашка музика, но в един момент може да стане и световна тенденция, като например големия хит на Jay Z – Big Pimpin’, продуциран от Timbaland, съдържаш много middle-eastern звучене. Така че не винаги трябва да се отнасяме с чалгата като с някаква балканска кретения ☺. Разбира се някой път може да се получи добре, някой път няма да се получи добре.
Всъщност съм чувал и някой неща от младите изпълнители които са се получили добре и имат ориенталски звук + дрил звук. Примерно песента Paralia na V:RGO, лично на мен в една част от нея много ме кефи как е подходено и как се е случило, въпреки че звучи хем балканска, хем кючек, хем към дрил, така че не е проблем хората да си експериментират. Музиката е като с яденето – някой харесват солено, някой харесва сладко, някой харесва люто, някой харесва да е без никакви подправки, така че всичко е въпрос на вкус, та в кръга на шегата ние не можем да съдим хората за лошия им вкус. : )
WB: Какво могат да очакват хората на Retro Verse от Гумени Глави?
Мишо: Може да звучи нескромно, разбира се казано с огромно количество самоирония, но ще кажа че сме най- добрите евър, някога раждани в България ентъртейнъри и просто няма кой да се доближи до нас. Това, което направихме при последното турне с живи китари, барабани, ди джеи, рапърите които участват от периода на Гумени Глави и началото на R&B Records, и това което правим, тази емоционална кука, това е саундтрака на свободата, саундтрака на младостта, когато ние бяхме най-диви и луди и въпреки цялата простотия която пеем съм сигурен, че ние ще направим едно шоу, в което хората ще реват. Казвам това, защото вече го видях с очите си в първата част на турнето ни, когато направихме няколко убийствени концерта с по 10-15 хиляди души публика. Това беше истерия и ще бъде истерия и този път!!! Така че поколението на 90-те, да си приготвят цялото щастие, да си го сложат в джобовете, да си заредят сърцата с усмивки и да идват на концерта, защото там ще се размажем, ще се счупим, ще висим по полюлеите, ще обърнем масите и ще скъсаме веригите.
Това ще е едно ексклузивно мероприятие с огромен екип, едно уникално шоу, което не се случва всеки ден и което ще направи цялата тази публика щастлива. Просто съм убеден в това и пак да кажа, въпреки агресивната ни музика, все пак да не забравяме, че това е изкуство и всичко се прави в кавички, защото както във филма Scarface, Ал Пачино играе наркодилър и шеф на картел, в реалния живот той е различен. Ние също сме артисти и играем нашите роли и нека да направим това изживяване незабравимо.
Освен това пак ще повторя, разбира се че има много по-добри лирици, много по-добри музиканти от нас, но няма по-добри ентъртейнъри от нас! Просто излизаме на сцената и изяждаме! С цялата тази енергия заедно с хората, всички ставаме едно. Публиката е част от нашия път и всички си даваме сметка, че именно тази цялата симбиоза с публиката е най-важното от всичко! Музиката е магия и някой път дори и уж най-тъпия текст, който е писан някога, ако е доставен по някакъв магически начин той придобива смисъл. Това е магия. Това е енергия. Музиката не е Rocket Science. Не е квантова физика. Музиката е магия. Там няма правила. Пак ще кажа за младите изпълнители, че има страхотни артисти, които правят неща и дали ще залитнат в някаква посока, дали няма да залитнат няма абсолютно никакво значение, важното е накрая – ако хората са усмихнати, значи са си свършили работата.
Така че елате всички и нека направим това изживяване незабравимо!
—————————————
Фестивалът RETROVERSE: RETRO LOVERS FEST ще се състои на Стадион “Юнак” на 6-ти и 7-ми oктомври. Мероприятието е от 12:30 до 22:00 часа, като в рамките на двата дни, освен на концертите, ще се насладим на DJ сетове, 90-арски куизове, игри с награди и богата целодневна програма.
