Днес “на гости” ни е чаровната и усмихната Рада Бонева – автор на блога thriftsheep.com, създател на подкаста за по-зелен начин на живот “Радини вълнения” и Instagram вдъхновител за по-устойчив и зелен начин на живот под псевдонима @radah.b 💚
☀️Запознахме се с Рада преди няколко години, когато тя беше част от наше събитие, целящо да превърне хижа Ловна в хижа с нулеви отпадъци. От тогава не само, че следим всичко, което споделя, но и станахме фенове на подкаста й – чудна компания за дълги бягания е, от нас да знаете 🏃♀️🤗
☀️ Instagram кътчето й е много повече от добре подредено и радващо окото съдържание – споделя идеи за живот с нулеви отпадъци за начинаещи, запознава ни с брандове, които си струва да подкрепяме, разказва ни за това “що е то компост и как да се грижим за него”, надъхва ни да се учим да готвим с наличното вкъщи, “развежда” ни из местата за осъзнато пазаруване без отпадък. Да не забравим да споменем, че е създател на #немерсиносяси, а лятото вдъхнови много хора да почистват средата около себе си с играта #чистолято. Вече е повече от ясно, че обожаваме Рада и всичко, което споделя! Но може би най-много усмивки ни носят снимките и разказите на местата, които посещава.. все пак и ние обожаваме планината! 🏞️
WB: Споделяла си, че често ходиш сама на планина. Как се реши на този тип разходка? А кога за първи път беше сама на планина?
Рада: Тъй като нямам подходяща компания за редовни големи преходи, залагам повече на преходи – тип разходки, за което избирам близката Витоша. Разбира се, не я подценявам, и винаги тръгвам добре екипирана, подготвена, и с резервен телефон. Също така го правя само в топлите месеци. Но именно липсата на компания ме провокира все пак да не се лишавам от природа и често да търся близкия досег с нея. Начинът, по който се чувствам сред гората, е незаменим и неописуем, и съм сигурна, че много хора ще разберат за какво говоря.
WB: Дай съвет на тези от нас, които никога не са се престрашавали да отидат сами, а искат.
Рада: Извън темата за планината, смятам, че е ценно и фундаментално важно да не се страхуваме да останем насаме със себе си. Да ценим собствената си компания, и да сме си самодостатъчни, а не да ни е: а) скучно; или б) да не се ограничаваме да отидем на кафе, ресторант, кино, концерт или разходка, просто защото не сме открили правилната компания в дадения момент. Да не се бърка със самота, също така. Ако се чувстваш неловко да останеш насаме със себе си на публично място, започни с разхока в парка и интересна книга на някоя пейка. По въпроса: Както и със стандартните преходи, е задължително да знаеш къде и кога отиваш. (И някой твой близък също!) Винаги с едно-две наум. Вода, храна, резервни чорапи и тениска; шапка, дъждобран. Да не се имаш за велик и да не тръгваш с идеята, че “покоряваш” връх. Нима природата може да бъде покорена?
WB: Коя е любимата храна, която вземаш със себе си на планина?
Рада: Някоя домашна веган баничка с тофу или червена леща ще да бъде.
WB: Имаш ли си любимо място за разходка, което няма да ти омръзне да посещаваш? Кое е то?
Рада: Аз не съм от хората, които обичат да повтарят, даже пътя до дома гледам да разнообразявам с различни маршрути, хаха. Но да речем, че Симеоново – Алеко и Алеко – Академик/Железница са от местата, които трудно ми омръзват. Както и 1-2 маршрута за бягане и велосипед в Западния парк в София.
WB: Кой е най-запомнящият се преход/разходка, на който си била?
Рада: Мисля, че би било преходът в Пирин до връх Безбог, до където стигнахме от София с влак и се прекачихме на теснолинейката. По пътя влакът закъса, та се движехме със закъснение, но са ми останали чудесни спомени. Момчето в компанията ни носеше гайда и спираше често да свири на другите планинари, те го черпеха бисквити, домашна ракия или окуражително потупване по рамото. На всеки българин кръвта му започна да ври и кипи, когато чуе народна музика, така че една величествена планина на фон идва тамън.
WB: Сподели ни за преход/място, което искаш да посетиш, а още не си имала тази възможност в България.
Рада: Някой ден се надявам да направя Ком-Емине, или поне част от маршрута, бих се впуснала и по Е4. Бих се радвала да обиколя повече езера в Пирин, да опозная повече от мистичната Странджа.
WB: А в чужбина?
Рада: Мечтата за пътуване от години насам са ми Фарьорските острови. Величествена природа и необятна шир, в непопулярна и сравнително недокосната част от света. Към тях ще добавя и Исландия и Нова Зеландия. Разбира се, бих обиколила света и бих попила всички култури като гъба, но това, което ме влече, е все в този дух.
WB: Кое е по-сладко да се хапва от храстите в планината – малини или боровинки?
Рада: Малини, винаги.
WB: А на коя хижа бобът е най-вкусен?
Рада: На всяка. Бобът винаги е най-вкусен на чист въздух.
WB: Имаш ли си любима българска планина?
Рада: Всяка има своя чар и отличителни черти, но Родопите са просто магия.
WB: А коя планина повече ти харесва – зимна или лятна?
Рада: Есенна. 🙂
WB: Колело или бягане?
Рада: Какъв е този въпрос сега?! 😀 Трудно е. Мисля, че бягане.
WB: А сноуборд?
Рада: Сноубордът все още ми е далечен познайник, с който опитваме да разберем дали се харесваме и дали ще се спогодим.\
WB: За финал – какво искаш да кажеш на хората, които ни четат?
Рада: Пожелавам ви една мирна, спокойна година, и много здраве. Има ли го него – ще дойде всичко останало. И уважавайте природата!
Надяваме се, че ви беше интересно и приятно, толкова колкото и нас нас! Ние благодарим на Рада, че се съгласи да си поговорим! 🙂
Може да последвате Рада на следните линкове:
