Съвсем наскоро бе издадена книгата “Лавините в България” от Момчил Панайотов, д-р Бенжамен Ментешев и д-р Севдалина Михайлова. Книга, от която всеки който обича зимната планина може да научи много. Прочетете, какво сподели с нас Момчи по повод книгата.
1. Съвсем наскоро издаде книга “Лавините в България”. Разкажи ни за нейното създаване?
Книгата е стар замисъл, който дълго време чакаше своята реализация. Аз се интересувам от темата от доста години и винаги съм искал да има едно по-обемно четиво на български език, което е повече от кратък сбит наръчник. През времето сбирах мисли, идеи, снимки и все си казвах, че още не ми е времето. Но когато ни позатвориха миналия месец март (а на всичкото отгоре това стана точно на моя рожден ден) си казах „Кога, ако не сега?“. И от тогава до Коледа тази книга буквално ме погълна…
2. Една такава книга е сериозен проект. Кои са хората, които имат заслуга за реализирането и?
На първо място бих искал да спомена д-р Бенжамен Ментешев и д-р Севдалина Михайлова, които се съгласиха да подготвят специална част за долекарската помощ след лавинни инциденти. Това е трудна тема. От една страна крайно важна, от друга не може да се представи съвсем описателно, необходимо е всичко да е точно и коректно. Бенджи и Севда се постараха доста да има кратък, ясен и издържан текст и правилните фигури към него. Много усилия вложи и Кирил Траянов, който се съгласи да нарисува голяма част от фигурите. Това също изобщо не е лесно. Рисунка, но трябва да има някои точни детайли в нея и в същото време да изглежда добре. Николай Димов (Коко Димов) също направи много хубави фигури за спасителните действия в случай на лавина. Много важна беше ролята и на няколко човека, които прегледаха различни версии, коригираха не една и две грешки, повдигнаха ми въпроси, на които трябваше да отговоря коректно и съответно така да подобря текста. Изброени са в началото на книгата, но държа да подчертая заслугата на Алеко Желязков и Ася Джамбазова, които се бориха с пълни и кратки членове и дребни и досадни грешчици. Ани Манова за пореден път трябваше да работи вечер, вместо да почива с биричка в ръка, за да направи хубавата корица☺ Не мога да не спомена Мария Кехайова, която подготви оформление, предпечат и се погрижи и за качествения печат. Мисля, че особено в последните дни й скъсах нервите с постоянни „Моля те, дай да редактираме това…“. Но като видях отпечатана книгата и си казах „ейй, май се получи. Харесва ми“. Държа да подчертая, че дните около Коледа бяха много напрегнати и накрая просто казах „Стига“ и изпратихме книгата въпреки ясното съзнаване, че все още тук-там има дребни неща. Просто исках книгата да е готова през зимата, а не през лятото и да може да е полезна☺ По този повод държа да кажа, че ще сме много благодарни да получим бележки, мнения, открити грешки и да можем да публикуваме в един момент нещо като текст, който да е като разпечатаните листчета с „открити грешки“ от книгите в миналото, но без да има колона „по вина на…“.
3. Това не е първата ти книга на тази тематика. Какво е различното от книгата “Лавинна безопасност – наръчник за скиори и сноубордисти”?
„Лавинна безопасност – наръчник за скиори и сноубордисти“ е много кратка книга. Тя маркира основни моменти, разглежда ги много накратко и повърхностно. Когато подготвяхме и двете й издания целяхме да има много лесно четиво, което да може да дава информация и с бързо прелистване. При „Лавини в България“ стремежът беше да има по-обстойно разглеждане на темите, малко по-дълбок поглед и обяснение. Отделно, при наличието на повече обем можехме да си позволим да има и много повече примери с текстово описание и снимки.
4. Можеш ли да ни препоръчаш сайтове, в който човек може да се информира за лавинната обстановка, преди да реши да тръгне в планината?
Ако става дума за предварителния поглед ще започна с времето. Ако не искате да ровите много е най-лесно да се види секция ВРЕМЕТО в BEFSA, където има линкове към метео станции, прогнози, камери. На уеб сайта avalanche.bg може да се види добре представен архив на данни от някои възлови станции и наблюдения от хора, които са били в планината. Пак там се публикува и специализирана прогноза за времето в планините през уикедна. На уеб сайта на Планинска спасителна служба има актуална информация за времето от дежурните спасители и предупреждения за по-сериозни ситуации.За прогнози за лавини и предупреждения отново това са сайтовете!
5. Също така, можеш ли да ни посъветваш на какво най-вече да обръщаме внимание когато проверяваме тези сайтове?
Хубаво е да се проследи, какво е било времето – имало ли е силен вятър, от къде е духал, имало ли е значително затопляне? Това са фактори, които може да имат дълготраен неблагоприятен ефект. Силния вятър може да е пренесъл сняг и да го е отложил на подветрените склонове, което е предпоставка за наличие на снежни дъски. А те са най-страшното за скиорите и сноубордистите! След това е добре да се види, какво са споделили другите хора. Може да има важни наблюдения. Ако е издаден лавинен бюлетин или е публикувано специално предупреждение, то трябва да се прочете и осмисли! После идва и прогнозата за времето. „Мигащите в жълто лампи“ са очакван интензивен снеговалеж, силен вятър, рязко затопляне. Не казвам, че не може да се кара в такива дни, но човек трябва добре да помисли, къде ще е хубаво и безопасно!
6. Какво не ни стига, че губим хора в лавини? Имаме книги, лекции, практики… Къде се губи нишката на знанието и преценката?
Колкото и да знаеш, трябва да умееш да го приложиш на практика в правилния момент! А това не винаги е лесно. Най-трудно е да контролираме решенията и поведението си, а там е разковничето. Много пъти проблемите са очевидни и пак потегляме. Защо? Намесват се много психологически фактори, като част от тях са си чисти „Капани“. Мислим си, че няма точно на нас да се случи, че няма да е точно днес, че няма да е точно на това място… Темата е много дълга и трудна и горещо препоръчвам на всички да прочетат внимателно частта „Човешки капани“ в Седма глава на книгата. Там са разгледани най-честите сред тях и са дадени кратки съвети за преодоляването им, до колкото това е възможно.
7. Без какво да не тръгва човек, ако реши да кара извън пистово?
Минималното е „Лавинния комплект“ – лавинен уред, лавинна сонда и лавинна лопата. Без тях НЕ може да се помогне достатъчно бързо на попаднал в лавина човек. Но трябва да се знае и как да се използват. Лавината е много екстремна и тежка ситуация. За да реагира правилно човек, той трябва да е тренирал до степен „рутина“ – да може да действа почти машинално. Задължителна е и правилно екипирана аптечка, като през зимата в нея трябва на всяка цена да има едно или две термоизолиращи фолиа. Лично аз нося и резервни ръкавици, шапка, лека пухенка. Не забравяйте и течности. Дехидратацията смачква неусетно. Не само мускулите се предават, мозъка също спира да работи правилно! И най-важния багаж, без който не трябва да тръгваме е Главата на раменете ни. Трябва да мислим, да наблюдаваме и ако нещо не е ОК да сме готови да се върнем! Това е едно от най-трудните и най-важни умения в планината! Склоновете са си там и няма да избягат. Хубавия сняг не е всеки ден, но пак ще го има. Но ако не чувстваме ситуацията добра, ако виждаме неблагоприятни признаци, ако някой има „шесто чувство“ или просто ако някой в групата не се държи правилно спрямо ситуацията, е по-добре да потърсим по-безопасен изход.
8. Къде можем да намерим книгата?
В сайта BEFSA сме публикували специална новина, която описва магазините, в които книгата е налична. Надяваме се тяхната бройка да се увеличи скоро и да е много лесно да се купи книгата. Направихме и фейсбук страничка – https://www.facebook.com/lavinivbulgaria , на която ще качваме различни новинки, материалчета, ще се опитваме не само да агитираме, но и да бъдем полезни.
Изготвил: Деана Велкова
