Кацаме в Будапеща адски превъзбудени от еуфория. Броени часове ни делят от Острова на свободата и един от най-големите музикални фестивали в Европа – SZIGET 2016. След цяла една година чакане с партнърчето Фатима вибрираме от нетърпение предстоящата седмица безгрижие и музика да започне колкото се може по-бързо. Летището е претъпкано с усмихнати и цветни хора, пристигащи от всички краища на света, за да чуят RIHANNA, SIA, MO, MUSE, David Guetta, Manu Chao, Parov Stelar, Tinie Tempah, John Newman и всички останали изпълнители, запълващи интензивната 7-дневна фестивална програма. Там се запознаваме и с Павлета – смела мацка, тръгнала сама към фестивала след като приятелите й се отказват в последния момент. Веднага сформираме отбор миньони и се мятаме на първия автобус към SZIGET. Приключението започва!
По традиция фестивалът се провежда на остров Оbuda, намиращ се между двете части на унгарската столица. SZIGET (от унгарски – „остров“) представлява зелен горски рай сред мътните води на Дунава с приблизителната големина на Борисовата градина. В рамките на седмица мястото се превръща в мини фестивален град с множество улички, къмпинг зони, подвижни ресторанти, барове, магазинчета, паркинг за колела и каквото ти дойде на ум. Освен с богатия line-up, фестивалът е известен и със стотиците арт инсталации, намиращи се из целия остров. SZIGET разполага с две циркови площадки, собствено кино, арт зона с всевъзможни уъркшопи, библиотека, музей, спортна зона със стена за катерене, игрища за плажен волейбол, футбол и баскетбол, уличен фитнес, фешън зона, лабиринт и дори стриптийз клуб и шатра за женитби. Трудно ми е да изброя всички развлечения на острова – за две поредни години все още има места, които не сме разгледали. Атракционите са абсолютно безплатни и повечето от тях работят нон-стоп.
Що се отнася до музиката – тя е навсякъде, по всяко едно време. Може би има кратък интервал от 2 часа между 6-8 сутринта, когато е относително по-тихо. Хубавото е, че къмпинг зоните са в периферията на острова, между дърветата, където спането до късно е напълно възможно. А сънят е нещо прекрасно – факт, който започваш да оценяваш на 4-я ден от парти маратона. Главната сцена на фестивала, на която през 24-те години от създаването на SZIGET са свирили най-големите световни музиканти, се намира в самото сърце на острова. С капацитет за повече от 100,000 души, пространството пред нея се превръща в море от хора, чийто край е трудно да се улови. *Berry hint* Най-незабравимото усещане, най-безграничната еуфория може да се усети, когато се качиш върху раменете на някое по-високо другарче. Щастието, което генерира многохилядната тълпа е меко казано пристрастяващо и без съмнение ще те накара да се върнеш и следващата година. SZIGET 2016 постави рекорд за най-голям брой посетители през фестивалната седмица – 496,000 души от 102 различни държави или иначе казано – имаше хора от половината свят.
На Острова на свободата има над 12 други по-малки сцени. Най-впечатляваща като конструкция е Колизеумът, направена от дървени палети като мини копие на италианската забележителност. Сцената привлича предимно фенове на електронната музика.
А38 е втората по големина музикална арена и прилича на гиантска циркова арена с 8 червени върха. Telecom Arena-та пък е с форма на огромна сфера, осветена в различни цветове. Там се провеждат предимно електронни партита, като тази година успяхме да посетим тези на Afrojack, Niki Romero, Fedde le Grand и др. Освен тях на острова има още афро-латино сцена, World сцена, където гледахме невероятния Горан Брегович, джаз сцена, арена за млади европейски таланти, джаз сцена и др.
Всеки ден преди началото на големите концерти пред Main Stage се случват т.нар. „тематични партита“. Организацията на фестивала, която е абсолютно брилянтна, имайки се предвид броя на посетителите през 7-те дни, успява да раздаде на своите „szitizens” най-различни брандирани подаръчета, които се използват за целите на партитата. Така например, може да участваш в конфети парти, бой с цветно брашно, парти със знамена, със светещи стикове и др. Нашите фаворите си остават конфети партито и цветното парти. След отброяване от 10 до 0 облаци от цветен прах или конфети се изстрелват към въздуха, образувайки магическа феерия от цвят. *Berry hint* След като миналата година бяхме в епицентъра на боя с брашно, загубихме глас и сили за живот, тъй като въздух просто няма. Жизненоважни в тези моменти са очилата и банданите, с които да покриеш устата и носа си. Ако следваш съвета ни, ще си най-щастливия прашен (но цветен!) фестивален посетител на земята.
Още с влизането на фестивала веднага се сдобиваме с първите бири Dreher – леки и малко воднисти, но пък носещи страхотното чувство на това, че сме отново на фестивала. Първият ден ни изненадва неприятно с пелена от тъмни облаци и дъжд. Лятото в Будапеща има следната дразнеща черта – ако пече слънце, то по всяка вероятност ще е около 40 градуса. Ако вали, то прогнозата ще е кофти в продължение на дни. Нас обаче малко кал и студ не могат да ни бутнат и веднага след като разпъваме палатките, се заемаме с изследване на острова. Първите хедлайнери за вечерта са Skunk Anansie, които поради обилния дъжд гледаме от VIP зоната. На най-верните им фенове обаче изобщо не им пука и се забавляват като за последно. Skin, вокалистката на групата, дори се мята в тълпата в морето от хора и остава да пее сред тях. Това шоу за пореден път ни доказа, че музикалната емоция не признава време, място, раса и пол.
След като дъждът понамаля, заредени и щастливи се отправяхме към тълпата за следващото изпълнение. Концертът на Die Antwoord обаче меко казано ни стресира. Започвайки с това, че музиката им не ни е любима, гръмотевиците и ужасяващите сценичните костюми като окървавена маска на прасе например, откровено заявяваме, че това е най-кофти изпълнението, което някога сме гледали. Следващата група на главната сцена са The Chemical Brothers, но те също не ни впечатляват особено. Ето защо се евакуираме към друга рандъм сцена, където се намирахме приятелите ни от Нова Зеландия. Джеймс (Джимбо), Йън, Брандън, Алекс и останалите са най-шумната и изтрещяла компания, винаги в център на вниманието. С тях се запознахме преди няколко години на EXIT в Сърбия. От тогава насам ги засичаме из всички краища на Европа, включително и на миналогодишното издание на SZIGET. Остатъкът от вечерта минава със студена биричка, мокри крака и много луди танци до зори.
Ден 2-ри е все така мрачен, но поне не вали и не е кално. Следобедът прекарваме в разглеждане на фестивалните улички и активна почивка преди концерта на голямата звезда Rihanna. Преди това ни предстои не по-малко вълнуващи изпълнения и около 5:30 ч. с бодра крачка, доволен запаса от джин с тоник и фотоапарат се отправяме към A38 за концерта на датчанката MØ. Това момиче е толкова невероятен музикант и има заразяваща енергия! В продължение на час закритата сцена се пълни с над 40 000 души, а ние не спираме да подскачаме и да пеем с пълно гърло хитовете „Lean on“, „Final song”, „Kamikadze”, „Pilgrims” и др. След това интензивно кардио на главната сцена ни посрещат невероятните Parov Stelar. Австрийската електро-суинг банда абсолютно ни стопи лагерите с танци, но все пак затова и сме на този фестивал.
Пространството пред голямата сцена започва доста осезаемо да намалява с приближаването на концерта на Rihanna. Eто защо с Лети и Фати решаваме да приложим балканския си инат и да се напъхаме колкото се може по-напред за концерта на американската дива. Да пресечеш морето от хора на SZIGET е ожесточена битка с лакти, но ние сме тренирани и се справяме добре – имаме някаква видимост към сцената. Самият концерт обаче се оказва ужасно разочарование. След като закъснява с около 30 мин., което е абсолютно неуважение, имайки се предвид, че близо 120,000 души (концертът на Rihanna постави рекорд за най-много хора) стоят на крака и те чакат, Rihanna пее почти изцяло на плейбек и изглежда видимо неадекватна. Подборът на песните беше доста странен, а визуалните ефекти – едва ли не аматьорски. Очевидно не само ние сме озадачени от изпълнението, защото следващите дни чуваме какви ли не оплаквания, че супер звездата била на наркотици. Ами, каквото – такова, казваме си ние и продължаваме с интензивната програма.
Същата вечер, докато със сетни сили обикаляме в търсене на по-спокойно местенце, вниманието ни е приковано от гигантско светещо цвете, в което се движат сенки. Така започва приказното акробатично шоу на французите “Trans express”. Цветето „разцъфва“ с деликатността на часовников механизъм и от него във въздуха се издига конструкция, на която свирят и танцуват акробати. Всичко това осветено в магично светлосиньо и бяло. Може би така се е чувствала Алиса, попадайки в страната на чудесата, казваме си ние, усмихнати до уши. Това невероятно представление ни развълнува дълбоко и ни даде нови сили да танцуваме и да си мечтаем за това, което ни предстои през следващите дни.
Ден 3: Ура! Най-накрая има слънце и е топло! Честно казано дъждът започна леко да ни депресира. Да се събудиш в къмпинг, заобиколен от кал и палатки на не повече от 30см. от твоята, би могло да бъде доста потискащо. Веднага слагаме късите панталонки и банските и се отправяме на мисия за тен в арт зоната на фестивала. Из зелените поляни са разположени най-разнообразни тенти, където се проведат уъркшопи по рисуване, „боди арт“, йога, татуировки с къна и др. По-мързеливите като нас се припичат на слънце, любувайки се на красивите форми и цветове, които ни заобикалят. Следобедът дойде с коктейли джин и фестивалната атмосфера неусетно започва да се разгорещява.
Пръв за вечерта на главната сцена излиза не кой да е, а самият John Newman! Британецът заразява многохилядната тълпа с медения си глас и енергия. Концертът е велик, а John Newman пее със страхотна страст и оставя частица от себе си и сърцето си на сцената.
Малко по-късно се появяват и бритаците от Bastille. Тъй като музиката им е депресирана, както и самият им вокалист призна по време на изпълнението, ние стоим по-назад и танцувално се поклащаме. И тогава се случи първото българско чудо за вечерта! На около 400 м. от нас съзираме огромно 3 x 4 м. българско знаме, което се вее над главите на хората. Зяпваме от изненада и пет секунди по-късно трите започваме да се блъскаме в посока на националната гордост. Докато стигнем до там обаче, собственикът на знамето заминава нанякъде и ние разочаровано викаме след него. Уви, не ни чува, но ние имаме усещането, че много скоро ще се срещнем отново.
Същата вечер е концертът на легендарния Горан Брегович с Oркестъра за сватби и погребения! Балканската кръв кипва по пътя до World Music Stage и понесли наш си български флаг, се добираме почти най-отпред. Докато подскачаме и пеем с цяло гърло „Месечина, месечина, йо-йо“ в главата ми се очертава гениален план, с който предизвиквам остатъка от вечерта. Качвам се върху раменете на непознат германец, да речем, като успявам да го убедя, че е изключително важно да развея българския флаг, защото съм от Балканите и Горан е съсед. Това е най-силното усещане на национална гордост, защото броени минути по-късно се случва второто българско чудо за вечерта! Към нас се носи ОНОВА огромно знаме от по-рано. С радостни викове се събираме с още повече българи като накрая покрай нас има цели 5 национални флага. Самият Горан Брегович благодари за подкрепата и радостта от „българските си сестри и братя“. Този концерт ще го помним завинаги като „Горанката, българчетата и бутилката вино“! За съжаление бяхме прекалено екзалтирани и нямаме снимки от епичното преживяване.
Ден 4-и е и ние сме на ръба на силите си. Ужасно сме изтощени от случилото се до сега и започваме леко да си помрънкваме. Цял ден стоим на слънце и едва говорим с прегракналите си гласове. Снощи беше епична, но тепърва предстoят Kodaline и МUSE. Преди тях – мисия “color party”. В началото на текста вече споменах за тематичните партита на фестивала – ще се бием с цветно брашно. Тъй като сме наясно с последиците от наситения с прах въздух, а сякаш леко ни втриса от умора, решаваме че ще гледаме отстрани. Покачваме се на някакви дървени платформи и от там виждаме следната неповторима гледка:
Концертът на Кodaline беше страхотен и A38 е изцяло претъпкана. Но изпълнението на MUSE адски ни впечатлява. Тримата музиканти ни карат да настръхнем с китарите и мощните си барабани. Признавам, това беше един от най-силните концерти за тази година. През останалата част на нощта решаваме да наваксаме със сън и хубава храна – адски са ни нужни, за да оцелеем през оставащите 3 дни.
През ден 5-и предимно се лекуваме, особено аз – явно съм хванала Sziget вируса. Гледаме циркови изпълнения и се учим как да въртим чиния на пръчка и да жонглираме. Не ни върви с второто. Хапваме си сладичко и просто отчаяно събираме силички за живот, които малко след това рязко влагаме в луди танци по време на концерта на Tinie Tempah.
Мощният бас и цветните светлини ни заредиха и за следващото шоу на David Guetta. Много хора не харесват французина заради комерсиалната черта на музиката му и заради това, че става безобразно богат заради натискане на няколко копчета. Е, ами той ни скри шапките. Партито беше най-интензивната кардио тренировка за това лято – час и половина лудешко подскачане под звуците на едни от най-популярните електронни парчета през годините. Благодарим, Давидка, ти си велик! <3 Незнайно как се озоваваме на парти на Bloc Party, които ни чупят главите и последва незабавна евакуация за сън.
Последните дни от фестивала са ми малко замъглени, тъй като окончателно се разболявам и трябва да мина на сериозна диета от Грипостат и розе. На 6-тия ден от SZIGET умората вече е неразделна спътница, с която сме свикнали. Хем осъзнаваме, че има още само два дни до края, хем ужасно много си мечтаем за тишина и легло. Тази вечер фестивалът ни посреща с Years & Years, парти с конфети, CHVRCHES, TroyBoi и невероятния спектакъл на SIA. Aвстралийката и нейната танцова трупа ни оставят с широко отворени очи – отново се чувстваме като Алиса в страната на чудесата.
Живи сме! Ден 7-и е, а ние още не сме готови да си ходим! Невярващо вече мога да говоря и не ми е зле. Както повелява новозеландско-австралийско-българската традиция, последният ден се събираме цялата бойна парти група за едно последно избухване! Ето този щастлив семеен портрет показва всичко, което не мога да изкажа:
Последното шоу или т.нар. End Show на главната сцена тази година е отредено на един от най-известните EDM диджей в цял свят – Hardwell. Финалното шоу е голяма работа по принцип, тъй като на сцената се инсталират стотици килограми пиротехника, която се взривява под звездите на Будапеща. Невероятната комбинация от звук, огън, заря, приятели и еуфорията на многохилядната тълпа отново ни напомнят каква е мисията ни за следващата година – да се върнем за Sziget 2017!
Текст: Марина Юнакова
Вдъхновение: Фатима Меграби
