Миналата събота и неделя имахме удоволствието да бъдем част от едно от най-смислените събития, които сме организирали от известно време – подготовката за сезона на х. Ловна. Сгушена в Рила, малката и уютна хижа е считана за една от най-старите постройки в района и вече почти 80 години посреща гости, планинари и приятели.
Защо избрахме именно х. Ловна? Дървената къщичка в планината има богата история, която започва още по царско време. Някои вероятно я свързват с г-н Петър Дънов, други с известната баба Фидана. За жалост, допреди лятото на тази година, хижата е безстопанствена и тъне в прах и мръсотия. За щастие, от този сезон хижата се радва на грижите на едни запалени планинари, скиори и търсачи на зимната красота и свобода. И като такива, те искат да й вдъхнат нов живот и отново да я превърнат в едно уютно местенце в сърцето на Рила, което да събира хората, които обичат планината, на едно място. Заразени от ентусиазма и енергията на новите хижари, ние решихме да се включим в това прекрасно начинание и да организираме едно доста спонтанно събитие под надслов: х. Ловна: Ново начало за най-старата хижа в Рила
За наша приятна изненада, интересът към общата ни кауза се оказа огромен и събрахме голяма група от страхотни хора, с които изкарахме 2 незабравими дни. За да бъдем точни – събрахме дори повече доброволци, отколкото можехме да запишем и през уикенда в малката хижа с капацитет от 40 души, бяхме 45 души. (Дори се наложи да откажем на някои от вас, за което се извиняваме, но и ви обещаваме че ще се организираме отново, защото винаги има с какво още да помогнем). Ето равносметката от миналия уикенд в снимки и спомени:
Съботата ни започна в 6 сутринта във финална подготовка на багажа ни за уикенда. В 7ч. групата, която сподели с нас пътуването с буса беше вече на стадиона, където приятелите ни от Traventuria ни очакваха с бус. Това не е първият път, в който получаваме помощ от тях, затова искаме да им благодарим за чудесната организация и подкрепа, които ни доказват. За пореден път доказаха, че сте страхотни провесионалисти и хора, които обичат планината, толкова колкото и нас, и ние се радваме, че имаме партньор в тяхно лице лице. Бърза снимка и групата можеше да потегли.
Пристигнахме по часовник малко преди 9, а на самият лифт ни чакаше и останалата част от групата със записали се доброволци. Запознахме се, отново направихме една обща снимка и потеглихме по пътя към хижата. След няколко метра се появи Иван – няшият домакин, с бойната си джипка и ни помогна да качим част от багажа.
Няма и час по снежната пътека, цялата група от млади и усмихнати хора вече се намираше пред хижата. Още с първите стъпки в Рила, зимата се върна и всички ние усетихме магията на планината. Чудесната поляна около хижата бе покрита със сняг, а слънцето и и настроението, които витаеха във въздъха предвещаваха един добър ден. (Пътят до хижа Ловна може би е познат на повечето от вас, но за тези който не се ходили до сега – пътеката тръгва в лявно на лифта и се върви с спокойно темпо, максимум час. Има огромна табела „х.Ловна” която отклонява пътя в дясно. Маркирано е идеално, така че няма как да подминете или да се загубите.)
В 10:30ч. всички доброволци вече бяхме пред хижата и след като се запознахме с новите хижари Евгени и Иван, и направихме кратък инструктаж, работата можеше да започне. Останахме повече от приятно изненадани, че всички участници бяха дошли с нагласата да работят и точно това и се случи. Измежду списъка със задачи за деня имаше тупане на одеала (140 на брой), основно почистване на всички стаи и бунгала, бърсане на прах, миене на подовете (още познато в казармата като „сапунка“) и естествено – цепене на дърва. В чудната ни група имаше и артисти и илюстратори, които пък изрисуваха хижата с красиви пейзажи и елементи от природата, които ще радват всички бъдещи посетители. Имаше наистина много активности и най-хубавото бе, че всички участваха с пълна пара и усмивки на лице!
По-голяма част от мъжката група не загуби време да запретна ръкави в цепене на дърва. Дървата са винаги важни за една хижа, особено когато всяка една стая се отоплява именно с тях. В х. Ловна всяка стая има собствено отопление на печка, така че никога да не останете на студено и затова и сме толкова благодарни на момчетата, че отделиха целия си ден до тъмно, за да безспирно подготвят дърва за хижата и всички нас. Докато бе светло фучаха резачки и брадви. Беше като реклама на супер-батерии!
В 12:30 дойде време за обяд и почивка. Единодушно решихме, че времето е твърде хубаво и ще обядваме навън на сняг и слънце. С общи усилия подготвихме всички дървени маси и пейки пред хижата. Минути по-късно обядът беше сервиран и всички доволни грабхаме вилиците и лъжиците. Беше ужасно красиво, ние бяхме в Рила, гората ни поглъщаше…а имаше и боб. Какво повече да иска човек? 🙂
Веднъж нахранени, имахме удоволствието да опитаме и от вкусните и топли напитки, които Винпром Троян забъркаха на място за всички нас. Пивоварите бяха подготвили на място чудна медена ракия и разнообразни коктейли за всички участнции. Опитахме с желание и любопитство, и естествено в умерени количества. Все пак глътка ракия на планина е винаги добре дошла.
Минути след като приключихме с обяда, пристигна и първата ни красива изненада за деня. След кратък разговор през седмицата, чудесните момичета от Ателие ТРИОН приеха поканата за участие в приключенския ни уикенд. И не само, че дойдоха на място, а и направиха страхотен подарък на хижата. Донесоха ни цяла пейка от ски, специално построена за случая. Благодарение на Иван успяхме успешно да качим новата придобивка до горе и слънчевият плац пред бунгалата вече можеше да се похвали с нова мебел, изцяло в духа на планината. Освен това, Илияна и Таня – двете прекрасни дами зад името „Ателие Трион“ ни дадоха страхотна идея за табели от ски.
Моменти по-късно сръчните момичета вече бяха включили флекса и скриха шапките на всички момчета, ловко режейки ски на по 50 години с шумната машина. Типично в бери стил From girls to girls! Berry. Ако някой все още не е чувал за Ателие ТРИОН, да се поправи веднага и да ги намери в страничката им. Освен всичко друго, момичетата карат много добре сърф. Убедете се сами тук.
В планината се стъмва бързо, затова и след обяда побързахме да се върнем към задачите. Една част от групата се насочи към кухнята, за да помогне с вечерята, докато други от нас запретнаха ръкави да продължат със събирането на съчки, цепенето на дърва и почистването на вътрешните помещения.
В същото време, прекрасната мис Точи (позната на всички нас като ТОЧКА СПОТ) и Сашо рисуваха прекрасни пейзажи на втория етаж. Сашо (Александър Тасев – завършил специалност стъкло в Нов Български Университет) превърна коридора към стаите в единственото място, където белите полярни мечки срещат императорския пингвини в приказен пейзаж. Срещу тях на стената бъдещите посетители ще могат да видят и лосове и бухалчета, отново изработени от въображението и вещите ръце на нашия нов приятел.
Междувременно, ТОЧКА СПОТ се беше заела с голямата стая за 12 души. В нея, още в събота следобед вече се намираше цяла приказна гора от брези и една малка лисичка. Пространството веднага придоби нов уют и ние нямахме търпение да прекараме вечерта в него.
В съседната стая, където е някога е нощувал и легендарният Петър Дънов, Варадин направи декупаж, а другата малка, двойна стая на втория етаж се окичи със страхотен пейзаж, който Ива нарисува.
С наближаването на нощта дойде време и да затоплим стаите и да подготвим общото помещение на хижата за вечерната програма, която бяхме подготвили. Специален гост и главен участник в нея бе нашият приятел Крис Фушълбърг от Австрия. Крис е част от австрийското фрийрайд крю Bootsjungen , което преди 2 години дойде до България, за да снима фрийрайд филм за нашите плани и се влюби в Рила планина. (Разберете повече как се запознахме с тях – линк към статията) Решихме, че не виждаме по-добро място за това Крис да ни представи филма им за Рила и Младен Катранджиев, от топлата и уютна трапезария на една от най-старите хижи в Рила планина. Освен това, Крис ни доказа, че заедно с невероятен спортист е и страхотен човек, който се справя много добре с брадвата и цепенето на дърва.
С общи усилия и помощта на един чаршаф, трапезарията вече бе и зала за прожекции и в края на вечерята помещението вече бе изпълнено с жлъч и смях на приятно изморените хора вътре. С топла напитка от Винпром Троян в ръка и изпълнени с любопитство чакахме да стане 8ч, за да Крис ни представи първата си презентация за вечерта. В нея той ни разказа за ужаса от това да попаднеш в лавина (в каквато той самият е попадал) и силата на духа, която се изисква, за да се върнеш в планината и върху снега след такова преживяване. Това бе първият път, в който Крис говори за случилото се и ние му благодарим за смелостта и доверието да го направи именно пред нас.
Веднъж приключили с презентацията, бяхме готови да се насладим и на черешката на тортата за вечерта – прожекцията на филма „Животът на един планинар“. Филмът, освен, че носи специално послание, защото разказва за животът на един страхотен българин и планинар – Младен Катранджиев, има и чудесна история зад себе си. Когато австрийските момчета планират заснемането на филм в България, те планират да го кръстят „Балкански експрес“ (Balkan Express) и да снимат из цялата страна. Веднъж пристигнали на българска почва, екипът има късметът да се запознае с Младен, който се съгласява да бъде и техен гид и да сподели дългогодишния си опит в Рила с тях. Вдъхновени от философията за живота, планинарството и ските на Младен, младите австрийци изменят изцяло концепцията си за проекта и решават да го превърнат в документален филм за животът на един истински планинар – Младен.
Те продължават да снимат и обикалят из красивата Рила, без да споделят на планинаря за плана си. Резултатът? Миналата година, по време на 12-тите „Дни на предизвикателствата“*, Bootsjungen бяха в България, за да представят документалната лента на българска аудитория и на един наистина специален гост – самият Младен. Там, в голямата аула „Максима“ на УАСГ, Младен за пръв път видя филмът, който вече се казваше „Животът на един планинар“ и бе посветен на самия него. Истински емоционален момент, от който сме щастливи, че можехме да бъдем част.
Отплеснахме се малко, но вярваме, че това е една от тези истории, които си струва да бъдат преразказани. Филмът ни припомни защо продължаваме да се връщаме в планините и какво ни кара да ги обичаме толкова много. Във въздуха го имаше онова топло и приятно усещане, което го има само когато си в планината, заобиколен от нови и интересни хора, пълни със заряд и желание за нещо ново и приключенско. Заедно се наслаждавахме на умората от изминалия ден и на хилядите звезди, които бяха изписали небето, минути преди да стане и време, зад да си легнем и се подготвим за следващия ден. Имаше нещо магично в тази вечер наистина и както каза Иван Попов – новият хижар на х. Ловна: „Имаше много готин заряд , а в това е цялата идея“.
Зад бара пък бяха новите ни приятели от Винпром Троян, които бъркаха страхотни коктейли и греяна ракия.
На следващата сутрин, благодарение на чистия планински въздух и спокойна атсмофера, се събудихме рано, но отпочинали. Преди началото на работния процес си подарихме кратка разходка в гората за събуждане с чаша кафе и чай, преди да дойде време за бърза закуска. Имахме да довършим започнаното от предния ден, преди да дойде време да си кажем „Довиждане“ за малко. По същото време в кухнята вече кипеше труд, благодарение на неуморните помощници, които се грижеха за това да бъдем винаги сити и пълни с енергия. Благодарим от сърце на Невена и всички други отговорници за вкусната храна и старание!
Нахранени и доволни отново запретнахме ръкави. Момчетата продължиха да цепят дърва, а момичетата се захванахме с разтребването на хижата и бунгалата. Изкарахме всички мебели от столовата й с помощта на големи четки и всички налични парцали екипно се погрижихме за пода и заобикалящите площи.
Междувременно навън другите момичета чистеха мебелите, тупаха покривките, разтребваха бунгалата, събираха съчки и разкрасяваха тоалетната с декупаж. Цареше истински екипен дух и страхотна приятелска атмосфера. В 12:30ч. се събрахме за последния си общ обяд за уикенда. За достоен финал, Иван ни разказа още веднъж малко за историята на хижата и подари на всички нас по цвете, списание 360 и вкусни барчета от NICS, за да се подкрепим по пътя на връщане.
И тъй като думите няма да ни стигнат да опишем всички страхотно моменти, които изживяхме заедно този уикенд, ето списък с нещата, които успяхме да свършим:
• Изтупахме всички 140 одеала на хижата
• Изчистихме пода във всички помещения, освен хола
• Нацепихме над 6 кубика дърва за огрев
• Декорирахме с нова премяна всички стаи на горния етаж на хижата
• Събрахме огромно количество съчки
• „Ударихме“ една сериозна „сапунка“ на столовата
• Направихме декупаж на тоалетната
• Повторихме табелите пред хижата
• И най-важното – срещнахме страхотни хора и направихме нови приятелства, които сме сигурни, че ще продължим и по много други приключения в планината.
Надяваме се, че се представихме добре и искаме да благодарим на всички вас, които споделиха инициативата, на всички, които присъстваха и на Евгени, Иван и всички други хижари. Заедно можем повече и именно това доказахме през уикенда. Пожелаваме успех на х. Ловна през новия сезон, много и страхотни гости планинари и най-вече – винаги толкова страхотна атмосфера и заряд, такива каквито ги изпитахме през този уикенд. Искрено вярваме, че благодарение на вас, вашите усилия, енергия и ентусиазъм поставихме едно ново, достойно начало за една от най-старите хижи в Рила.
Намерете х. Ловна във facebook тук: хижа Ловна, Рила
За сладък финал, ето и една рецепта, която си струва вашето внимание през предстоящите студени дни. Нейн автор е нашият вещ барман Павката (Павел Шопов) от Винпром Троян и ви уверяваме, че си струва да я пробвате в подходящата компания през идната зима:
ТРОЯНСКА РОЗА
40 мл. Троянска кайсиева ракия
15 мл. Сироп Griffard роза
5 мл. Сироп Griffard розов грейпфрут
Долива се с тоник и се декорира с кори от грейпфрут, прясна мента и сушена кайсия и се пие с удоволствие и мярка
П.С. Благодарим на всички, които ни изпратиха снимки и най-вече на Гергана Николова. Повечето от снимките в галерията тук, включително и главната, са нейни.