Вече познавате нашата русалка Нели Кечева. Може да си припомните части от нейната история тук, тук и тук.
На 8-9 април 2017 в Банкя за шеста поредна година се проведе Sofia Freediving Cup. Нели Кечева взе златен медал в статичната апнеа с време 4:42.
Освен, че писахме на Нели да я поздравим за прекрасното й представяне, я помолихме да отговори на няколко въпроса, свързани с плуването и съзтезанието:
WB: Здравей Нели! Как си? Прекрасно представяне на съзтезанието и гордост както за България, така и за Wild-Berries!
Нели:Здравейте. Все по-добре съм, благодаря!
WB: Вече сме запознали нашите читатели с теб, но все пак представи се с няколко думи 🙂
Нели: Казвам се Нели Кечева вече цял живот. На тридесет и няколко години съм. От София съм, но много обичам да ходя на село. Харесвам и обичам да се гмуркам свободно.
WB: Как се чувстваш след победата? Очакваше ли я?
Нели: След победата се чувствах страхотно. Хората ми искаха автографи, но не успях да продам нито един. Победата ме изненада, не я очаквах и за това много се радвах. Изненада ме, защото преди надпреварата не успях да се подготвя добре – пострадах от грип, който упорито цял месец преди състезанието се би с мен. За това нямах очаквания да се представя добре и медалите бяха изненада за мен и за всички, на които се оплаках, че съм болна и за нищо не ставам.
WB: Какво ти коства този медал?
Нели: Медицинско свидетелство от човешки лекар, че съм годна за състезание и такса за участие в състезанието. По принцип и тренирам преди състезание, но в случая…
WB: С какво се занимаваш, когато не си под водата?
Нели: Помагам на хора, завършили курс по свободно гмуркане, да не се давят по време на тренировката, която им водя. Помагам на много малки деца да се учат да плуват. През лятото помагам на хора да се научат да карат уейкборд, водни ски или да се гмуркат свободно в открити води. Много помагам като цяло. Практикувам веднъж седмично йога, така помагам и на себе си.
WB: Когато посети уъркшопа за гмуркане на SeaNomad мина ли ти през ума, къде ще те отведе това приключение?
Нели: Не, изобщо не ми мина през ума, съвсем друго си представях. Мислех, че просто ще науча нещо ново, полезно и ще имам лиценз за него, за да мога като спечеля яхта от лотарията, с която да плавам в международни води, да имам право и документ да се погмуркам свободно с делфини, костенурки и други мои роднини. Но двадесет дни след уъркшопа за гмуркане на Sea Nomad взех участие в Sofia Freediving Cup и взех, че взех сребърен медал. После отидох на състезание в Сърбия и там взех медал и така сега на стари години си редя медали в секцията вместо там с яхтата…
WB: Кое е най-вълнуващото по време на съзтезание? А най-плашещото?
Нели: Най-вълнуващо е когато някой ми доближава времето. Дисциплината, в която наблягам, е за време и се вълнувам, когато гледам друга състезателка да ме догонва. А най-плашещото е когато някой състезател изгуби съзнание. Понякога хората в спорта искат да дават повече отколкото могат, но всичко по време на състезанията е обезопасено и дори състезатели с по-големи очаквания от себе си са в сигурните ръце на цял екип осигуряващи гмуркачи плюс безплатен чист кислород и лекар за кураж.
WB: Какви хора срещаш по време на съзтезание?
Нели: Хората, които срещам са все хубави и много различни. Има и чужденци. Да кажем тази година отново се срещнах с един световен шампион, Мат Малина – хубаво момче. Миналата година със световна шампионка – хубаво момиче, по-миналата с друг световен шампион , все светила, но и нашето момче си го бива, че даже и най-хубав – Дани Едрев. Тази година направи национален рекорд. Гордеем се, Данка!
WB: Преди да започнеш с гмуркането, обичаше ли водата и да плуваш?
Нели: Оо, да, много, винаги. Първо бях жаба, после бях риба, а сега съм русалка.Еволюирам.
WB: Как би описала спорта на хората, които не са запознати с него? Мислиш ли, че трябва да стане по-популярен?
Нели: Бих описала спорта като пътуване в космоса, като способност да летиш високо или ниско над дъното без никаква апаратура или превозно средство. Друга дименция, тотално. Чувство на безтегловност, космическа тишина, безвремие. Но това е не точно спортът. Когато го спортуваш за постижения трябват много усилия и физически, и психически. Спортът не е за всеки, човек трябва да обича да се мокри и къпе. Най-добре е, ако може да плува малко и е желателно да е играл физическо възпитание в училище.
WB: Какви са следващите ти цели и смяташ ли да отидеш на състезание в чужбина?
Нели: Следващите ми цели са нов национален рекорд и да съм все по-щастлива, искам и близнаци.
WB: Какво би казала на някой, който прави първите си стъпки в гмуркането?
Нели: Бих го посъветвала да се запише на курс, където да научи и знае правилата за безопасност на тази игра много добре. Курсът дава възможност човек да напредва безопасно и ефективно. Бих го посъветвала да не се надценява и да не преяжда преди гмуркане.
WB: А какво би пожелала на нашите читатели?
Нели: Да сте живи и здрави!
WB: Благодарим ти за отделеното време и за прекрасното интервю! Желаем ти да си жива и здрава, да сбъдваш мечтите си (дори тези, които не подозираш, че имаш) и още много успехи от всякакво естестество! 🙂
Текст и въпроси: Калина Татарова
