Сигурно повечето от вас за чували за Кими Фазани – небезизвестно име сред жените сноубордистки. Една от най-усмихнатите и позитивни сноубордистки, която не само има уникален стил на каране, но и подкрепя всички жени, които искат да спортуват!
Кими разказва в интервю пред Бъртън за важните решения, които й предстои да вземе… Ние сме много вдъхновени от нея, мирогледа й и нестихващия й позитивизъм! Затова решихме да преведем интервюто с нея и да го споделим с вас.
Когато започна сноуборд кариерата си, мина ли ти през ума, че изборът да следваш мечтата си, ще те лиши от възможността да създадеш семейство? Или винаги си знаела, че няма да се откажеш от семейството без значение как си изкарваш хляба, и че когато му дойде времето, ще измислиш какво да правиш?
Когато започнах кариерата си на сноубордист, имаше няколко жени, които избраха да се пенсионират и тогава да започнат да градят семейство. Следователно, мислех, че за да имам семейство, като професионална сноубордистка, аз също ще трябва да се пенсионирам. Винаги съм знаела, че искам да имам дете, но не бях сигурна как ще се получи с кариерата ми или къде ще е умът ми, когато се стигне до там. Не съм бързала да създавам семейство, защото исках да съм сигурна, че ще мога да отделя време да бъда майка и да не се чувствам така сякаш изпускам нещо. Но сега, когато съм бременна, съм изключително щастлива. Мисля, че се случи в точния момент. Кой знае какво ще си мисля, когато родя, но ми харесва да съм бременна. А тялото ми все още обожава да кара сноуборд и да се движи. Мога само да си представям, че тялото ми ще обича движението и когато бебето ми пристигне. Ще мога да споделя любовта си към планината и към сноуборда с детето ми, а това ми се вижда направо магично! Прекрасно е и да имам подкрепата на моите спонсори и да мога да споделя изживяването си с тях.
През последното десетилетие тук в Бъртън искахме да сме сигурни, че работната среда подкрепя жените и техните семейства. В началото притесняваше ли се, че тази атмосфера няма да се отнася и за райдърите от отбора ни? Какъв беше първият ти разговор с Дона и как се развиват разговорите ви от тогава? Кое те изненада най-много?
Това, което Джейк и Дона (бел. ред.: Основатен и Главен изпълнителен директор на Бъртън) направиха за последните 10 години – да подкрепят жените и техните семейства на работното място, е невероятно. И да, тъй като бях райдър от отбора ни, не бях сигурна как тази подрепа ще може да се отнесе за мен. Моето работно описание е доста по-различно от това на жените, които работят в офиса. Като професионален атлет моята страст е да карам сноуборд и да развивам както уменията си, така и спорта. Затова нямах идея как марка като Бъртън ще намери смисъл да продължи отношенията си с мен. Все пак се надявах, че ще видят добавената стойност, която това изживяване би могло да донесе на марката. Когато през септември 2017 звъннах на Дона, бях бременна в 13-та седмица. Бях на края на първи триместстър и тъкмо бях започнала да споделям новината с приятели и със семейството. В началото бях много притеснена, но в момента, в който изрекох думите, че съм бременна, тя беше толкова щастлива за нас! Тя настоя, че ще ме подкрепи през бременността ми и че ше продължи да работи с мен, докато преминавам през това.
Този разговор беше огромно облекчение за мен. Защото вече бях решила, че няма нужда да се пенсионирам, само защото съм бременна…фактът, че Дона се съгласи с мен ме окуражи много! Бързо осъзнах, че мога да продължа да съм себе си, да споделям историята си, приключенията си и начина си на живот без да се чувствам ограничена. От тогава разговорите ни са супер новаторски! Вярвам, че това е първият път в историята на сноуборда, когато марката и райдъра са избрали да продължат отношенията си, когато райдърът преминава към райдър и майка. Честно казано това, което ме изненада най-много беше фактът, че бях предположила, че спонсорите ми нямаше да ме подкрепят по време на бремеността ми, защото не бях виждала да го правят за други райдъри. А всъщност всичките ми спонсори веднага се съгласиха да останат с мен. Това има толкова позитивно въздействие върху мен и други жени, които също искат да създадат семейство без да се откажат от спортната си кариера.
Също така съм много изненадана от позитивните коментари, които получавам в социалните медии: други жени, майки, мъже, семейства и други марки, които ми пишат, за да споделят историите си – разказват ми как отглеждат децата си и ги учат да карат сноуборд. Мисля, че колкото повече споделяме нашите лични и автентични истории, като атлети, можем да достигнем до толкова по-различни хора докато не спираме да споделяме как сноубордът и планината свързват всички нас и семействата ни.
Кими и Крис обявяват, че скоро ще има нов член на семейството им
Какво беше усещането да гледаш съпруга си Крис, в ролята му на професионален скиор, да премине пред другата страна на разговора. Чувстваше ли, че ти като жена, трябва да се приготвиш за друг тип разгорор?
Целият процес беше голям урок и за двама ни. Той се притесняваше да каже на спонсорите си, защото терминът ми е на 10 март. Следователно той не може да бъде твърде далеч от вкъщи през този сезон, което ограничава възможността за нормална рутина за снимки/филми. Всичките му спонсори бяха много отзивчиви и щастливи за нас. Заедно измислиха план да организират повечето от задълженията му около Mammoth Mountains, за да не трябва да пътува много след средата на Януари 2018. За мъжете е много по-различно, защото техните тела не се променят, нито им трябва време за възстановяване, от което ще имам нужда аз. Макар че той също ще бъде доста изморен, когато бебето се появи, Крис все пак ще може да прави всичко, което е правил през предните сезони. Докато аз трябваше да се подготвя за съвсем различни разговори с моите спонсори, защото нося дете и имам ограничения според това как се чувствам, колко напреднала е бременността ми, а след като родя ще ми трябва време да се възстановя и да се приспособя, преди да мога да започна отново да пътувам и да карам сноуборд. Затова измислих други идеи, които ще помогнат на мен и на марките, които ме подкрепят, да споделим това приключение, да покажем, че като райдър можеш да имаш принос, дори и да не си на снега през целия сезон.
Как се отразява на начина ти на живот ти фактът, че си бременна? Според теб кои са грешните схващания около бременните жени и това, което могат и не могат да правят? Според теб какъв принос носи твоята активност през този период за другите жени ( и за мъжете)?
За сега съм голяма късметлийка – бременността ми е сравнително лека. Не ми се гадеше сутрин и до сега, когато съм преполовила 7ми месец, успявам да съм сравнително активна. Съпругът ми и аз прекарахме лятото в катерене на скали. Все още ми е комфортно да катеря по-леки маршрути и катеря със седалка за бременни. Също така до средата на 4ти месец бягах, а за момента съм в състояние да карам сноуборд и да правя йога.
Мисля, че най-грешното схващане е, че докато си бременна, трябва да се откажеш от начина си на живот и от това да си активен. Но според мен, всичко зависи от тялото. Всяко тяло и всяка бременност са различни, така че няма как да сравниш две жени. Всяка жена и двойка може да прецени кое е правилно за тях, като разбира се обсъди това и с лекаря си.
Вярвам, че като показвам на другите жени и мъже какво правя, им помагам да мислят извън кутията. Бременността трябва да бъде празнувана, телата ни трябва да се движат, а бременната жена трябва да бъде активна докато това й е комфортно. Движението ми дава енергия и ме прави щастлива. А за да имам здрава бременност, е важно да се чувствам щастлива. Хората бързат да ме съдят и да казват, че това, което правя е рисковано и опасно за мен и за бебето. Истината е, че тези хора не се чувстват комфортно или се страхуват от самите дейности, които аз правя. Аз не нося тези страхове в себе си. Затова не е честно хората да ме съдят – естествено, че няма да направя нещо, за да застраша бебето си. Нагласям натоварването си спрямо това как се чувствам. Сега, когато вече съм в трети триместър, намалям темпото и си давам повече време за почивка между движението, защото това иска тялото ми. Слушам тялото си и знам на какво съм способна. Именно връзката ми с интуицията ми е това, което ме превърна в сноубордистката, която съм.
Какво би искала да кажеш на марките, които подкрепят жените спортистки? Вярваш ли, че марките, които подкрепят атлетите си по време на тяхната бременност, мога да увеличат базата си от осъзнати потребители?
Аз като потребител и като атлет се асоциирам с марките повече, когато подкрепят и промотират жени спортисти. Обичам да виждам силни и решителни жени, които се борят със себе си. Обожавам да чета историите им, какво ги е превърнало в това, което са или как са преминали отвъд собствените си граници и страхове. Вярвам, че колкото повече виждаме марки, които подкрепят техните спортисти по време на бременност, толкова по-широка ще става публиката им. Като бременна спортистка, ставам по-осъзната и повече се свързвам с майки и спортистки с мислене, подобно на моето. Хубаво е да виждаш жени, които остават активни и не губят страстта си към това, с което се занимават по време на бременността си и когато станат майки. Мога само да си представям, как щом аз намирам комфорт и подкрепа в това, как се чувстват жените и семействата по света, които се надяват да се върнат към живот, който включва сноуборд и планина. Колкото повече показваме на майките и семействата, че мислим за тях, че искаме да участват заедно с нас, толкова по-осъзнати ще стават потребителите ни.
Как си представяш влиянието на съдържанието, което си създала като спортист, върху следващото поколение? Според теб “действие” и “постижимост” могат ли да се съчетаят, ако да – как? Ако не – защо?
Надявам се, че идното поколение ще може да види моето каране като основополагащ камък. Може би ще помогне на бъдещите райдъри да се предизвикат, след като видят как аз предизвиквам себе си да карам в агресивен терен като Аляска. Също така се надявам, че по-весело и игриво съдържание помага на потребителите да се вдъхновят и да се качат в планината за малко усмивки и хубави моменти. На мен най-много ми харесва да карам по големите снежни склонове на Аляска или на беккънтри скокове, защото там най-много напредвам, уча се и израствам като сноубордист. Но много обичам и дните с много нова пудра в Mammoth Mountain или пък да се заиграя в снежния парк през някой слънчев ден. Мисля, че би могло да има голям баланс между действие и постижимост; да показваш големи линии в планината и беккънтри големи скокове може да е много вдъхновяващо, но хората се свързват повече с теб, когато видят завоите в големия сняг и на игривия терен около някой курорт, тоест “постижимото”. Като жена мисля, че е важно да се покаже баланса по начин, който показва жените като дейни и вдъхновяващи, но все пак действията им да са постижими.
“Моето щастлива място…Бременна в 30та седмица, първият ми снежен ден през сесзона и запонах бебето с най-хубавото усещане на света. Толкова е специално все още да се чувствам добре, докато карам, а бебето да ми отвръща като се движи и рита”
В няколко скорошни интервюта сподели за споминаването на майка ти по-рано тази година и как ти се е отразило това. Казвала си, че тя е била сред хората, които са те подкрепяли най-много и че фактът, че те е отгледала като самотна майка, те е превърнало в човека, който си в момента. Как мислиш, че ще продължиш заветът й в твоето семейство?
Майка ми беше като Супер-Жена! Направи живота и страстта ми възможни, благодарение на безкористната си отдаденост на майка, която ме подкрепя и ме обича безусловно. Майка ми ме научи на толкова много ценни уроцим които задължително ше предам на детето си. Нещото, което наистина се опитвам да запомня е че това дете ще има цели и страсти, които най-вероятно ще са различни от моите. Искам да му дам възможността да бъде каквото си пожелае. Искам да му покажа всичко, което светът може да му предложи и се надявам това да го вдъхнови да живее живот, изпълнен със страст и мечти и да се занимава с нещо, което обича.
Какви промени се надяваш, че ще успееш да направиш в индустрията и как се надяваш да ги постигнеш?
Просто се надявам да съм като водеща светлина за жените спортисти и колективната ни способност да останем “спортистки”, докато правим прехода към майки (ако това искаме). Надявам се, че като споделям публично това изживяване, ще помогна на други жени и марки да разберат, че това би могло да бъде опция и че не трябва да се чувстваме така сякаш трябва да се откажем от кариерите си, за да създадем семейство.
За какво се вълнуваш най-много, когато мислиш за бъдещето? От какво се страхуваш?
Много се вълнувам за тази нова глава от живота ни, която скоро ще започне. Знам, че Крис и аз ще научим толкова много от отглеждането на детето и нямам търпение да разбера дали е момче или момиче (чакаме да родя, за да разберем пола). Също така нямам търпение да видя как това дете ще преобрази животите ни. Все пак се опитвам да живея тук и сега, да не съм твърде нетърпелива или да не гледам твърде надалеч в бъдещето. Животът се случва бързо и ако прекарваме твърде много време, мислейки за бъдещето или за страховете си, затрупваме сегашния си момент. В момента съм щастлива и без страхове!
И последно – скиор или сноубордист?
Бебето ще има възможността да се занимава и с двете, така че ще изчакаме да видим кое му харесва повече. Но колкото се може по-рано ще опитам да му покажа красотата на сноуборда.
——-
Оригинален текст на английки на интервюто може да намерите тук.
Инстаграм Профил на Кими Фазани: тук
Инстаграм Профил на Крис Бент Четлър: тук
