В събота бяхме решили, че ще прекараме ден в планината. След четене на прогнози и разпитване за маршрути, решихме да идем до Рила. Планът ни беше да се качим със снегоходки до хижа Рилски Езера през хижа Ловна и после да се спуснем с бордовете.
Стигнахме лифта на Рилски Езера. Видяхме, че няма почти никакъв сняг и преминахме на план Б – разходка без бордовете до хижа Рилски Езера и от нея до хижа Скакавица.
Тук вече усещаме силния вятър, причина да не работи лифтът. Продължаваме напред с готовност отново да променим плана спрямо условията горе.
Стигнахме до паницата. Изглежда спокойно, но вятърът е 70 км/ч.
Вятърът е изключително силен и всяка крачка нагоре ми коства много усилия. Убеждават ме, че по-добра тренировка за зимно планинарство от тази няма и се качваме още малко нагоре.
Въпреки вятъра седнахме да си починем и да се полюбуваме на гледката.
Виждате колко много отвят сняг има заради вятъра. На места беше заледено и ходенето нагоре беше интересно.
За първи път в живота си слагам боне. Бях много доволна, че беше в мен.
Тук явно недоволствам и си казвам мнението за силния вятър – не одобрявам
Заради силния вятър не се чуваме, а аз едвам се движа. Днес съм слабото звено в групата. При инцидент не знам до колко може да се разчита на мен днес. Няма място за его в планината и решаваме да не рискуваме. Лошите метеорологични условия и непознаването на маршрута ни карат да се замислим на къде да продължим. Искаме да поемем към хижа Скакавица. Не познаваме маршрута и има шанс да се изгубим.
Малко по-надолу спираме в този подслон, за да си починем и да съберем сили за остатъка от прехода. Коментираме през какво сме преминали и по коя пътека към хижа Скакавица да продължим. Най-сетне храна и чайче
Слизаме още малко надолу, прекосяваме пистата и продължаваме по синята маркировка към хижа Скакавица.
Спираме да погледнем към пистата и далечните планини. Тъжно е, че в края на януари почти няма сняг. Поне гледката е прекрасна!
Намерихме компания! По-опитните планинари казаха, че сме постъпили мъдро да не продължим от паницата към хижа Скакавица . Според тях дори и десетки пъти да си минавал маршрута, зимата е много лесно да се изгубиш.
Тръгнахме към водопада! А това бяха най-мързеливите и най-разходените снегоходки днес – нямаше достатъчно сняг, за да ги обуем.
Вече виждаме водопада! Аз за първи път идвам тук зимата. Изключително красиво е!
Спонтанна лавина, изтекла от съседния склон.
Ето го – водопад Скакавица! Даже може да видите, че има катерачи по него.
Иска ни се да останем още малко – толкова е красиво! Понамръзнахме, време е да се отправим към хижата.
Забавни послания на хижа Скакавица ни напомнят да не мърсим в планината!
Най-неприятната част от разходката – Лепкав сняг и лед из гората надолу. Бях готова да вървя няколко километра повече, за да си го спестя, но другите не се навиха
Трябваше да повървим около километър по пътя, за да се върнем до паркинга на Рилски Езера, но тук вече беше лесно. Цялата разходка ни отне около 6 часа. Благодарни сме, че Рила ни допусна до себе си и ни позволи да й се полюбуваме.
