Когато планините се превърнат в мечта, не ти остава нищо друго освен да отвориш цялото си съзнание за тях. Защото там горе сърцето тупти на друга честота и всичко си идва на мястото. Ето защо спортове като сноуборда, ските, алпинизма, катеренето носят преди всичко усещането за свобода – планината ни притегля със своята тишина, спокойствие и мъдрост.
Такава философия стои зад творбите на една млада и ужасно талантлива софийска художничка, която мечтае с отворени очи, попивайки величествената красота на планинските върхове. Предствяме ви Михаела Иванова, позната и като Mishini creative, чийто картини и творби ни вдъхновяват да преследваме онова, което ни прави истински щастливи!
WB: Здрасти, Мише! Разказжи ни накратко за себе си и Mishini creative!
М: Обичам планината и изкуството. Mishini creative се случи като естествено обединение на тези две мои страсти.
WB: Коя беше първата планина, която нарисува? Разкажи кога я посети и с какво те очарова?
М: Първата планина, която нарисувах, май съществува само в моята въображаема вселена. Не знам дори коя е, но със сигурност съм я посещавала някога в сънищата си. Иначе, първата планина от реалния свят, която запечатах с четките на платното, беше Рила и по-специално връх Мальовица. Долината в подножието прилича на огромна катедрала. Величествено е да си насред нея – хем се чувстваш нищожен, хем специален, заради това, че имаш честта да бъдеш част от тази приказка.
WB: Коя планина мечтаеш да видиш и нарисуваш?
М: Има един връх в Тибет – Кайлаш. Той е свещен и никой не се е качвал на него от уважение към местното население. Но е адски красив на снимка. Бих искала да го видя на живо, дори и само от ниското. Иначе, бих искала да обиколя Алпите, Андите… Май няма планина, която не бих посетила и нарисувала.
WB: Знаем, че обичаш да караш сноуборд. Какво ти харесва най-много в този спорт?
М: Карането те дарява с онази истинска радост, присъща за децата. Виждала съм хора на по 30, 40 и повече години буквално да викат от кеф, докато карат.
WB: Любим спот за каране?
М: За пистово каране – може би Боровец. За фриирайд – зависи от условията. Има много спотове за каране в България, само трябва да си на правилното място в правилното време.
WB: Какво те вдъхновява най-вече, когато си горе?
М: Има гледки с извънземна, направо агресивна красота. Последната такава, която се е запечатала силно в съзнанието ми, е на съмване в основата на стената на Вихрен този януари. Представете си сблъсъка на нощта с утрото – леденият тъмно син мрак фино се пропуква и от него изтича огнена светлина, космическа лава. А ти си там някаква прашинка сред канара от камъни. Това е времепространствен шедьовър, който имаш честта да видиш само „тук и сега”.
WB: Къде си през зимата, когато не си в планината?
М: В залата за катерене, на театър или в някое кафе с капучино и джинджифилови сладки.
Вижте всички красоти на Mishini creative на фейсбук страница й!
Текст и въпроси: Марина Юнакова
