Съвсем наскоро част от женската ни банда се завърна от дългоочакваното пътешествие до невероятните френски Алпи и по-специално зимния курорт Двете Алпи (Les Deux Alpes). Накратко преживяното може да се опише така: огромните алпийски върхове, 3600 м. надморска височина, 6-дневен плътен снеговалеж и много пудра, усмихнати приятели, ослепително слънце, секваща дъха гледка, ароматно френско вино, фондю и много други деликатеси, водка карамел, захарно опианение под формата на френски макарони, еклери, кроасани и шоколад. Ако все пак имате време и искате да се пренесете на едно по-добро място, четете надолу! 🙂
Вероятно сте забелязали ентусиазирания спам по повод пътуването ни до Les 2 Alpes, който генерирахме през последните месеци. Всъщност този трип беше много важен за нас, тъй като за първи път от много време насам успяхме да се съберем по-голямата част от Wildberries Crew(но все пак с изключения, които много ни липсваха на място) за каране в чужбина. Тук е момента да споменем безценната помощ на нашите приятели от Rapsody Тravel, без които пътуване нямаше да е наполовина толкова забавно, колкото беше!
Les Deux Alpes е вторият най-стар курорт във Франция след Шамони, разположен в полите на връх Le Meije (3983 м.) Ски зоната привлича любителите на зимните спортове не само с пистите (над 200 км), модерните съоражения, безкрайните възможности за фрийрайд и перфектно шейпнат парк, но и с най-високия достъпен за ски глетчер в Европа – цели 3600 м надморска височина, достъпен с истинско метро (no joke, минава под планината) и ски влек. Oт върха на глетчера се разкрива най-зашеметяващата гледка, която някога сме виждали до сега в Алпите.
Направи ни впечатление, че курортът разполага с доста безопасни склонове за извънпистово каране. Хванахме уникална прогноза със силен снеговалеж през цялата седмица – най-накрая попаднахме на така бленуваната пудра. Всяка лифт станция разполага с актуализиран лавинен бюлетин, което страшно много помага за разгадаването на условията. Обилните валежи от сняг обикновено са съпроводени с понижена видимост, но все пак през два от дните планината реши да ни покаже своите прелести, една от които е гледката към най-високия връх в Европа – Монблан (4810 м).
Друга полезна информация за Двете Алпи е връзката с легендарния фрийрайд спот La Grave, който е достъпен от върха на глетчера. Ски паса за Les 2 Alpes пък важи и за съседния Alpes dHuez, където можете да отидете с шатъл автобус срещу няколко евро. В курортното селце има достатъчно супермаркети, уютни френски ресторантчета и бакалийки, барове и дисоктеки, че да изкарате една незабравима седмица без да ви се налага да ходите до най-близкия град Гренобъл.
Има два варианта за пътуване от София до Двете Алпи – с автобус/кола или някои от полетите на нискотарифните авиокомпании до Бергамо (Милано) и след това с кола или автобус. Ние лично препоръчваме втората опция, защото така ще спестите един цял ден в път, а дори и отгоре. Полетът от София до Милано е максимум 2 часа, а пътят от там до курорта с кола или автобус е от 4 до 6 часа в зависимост от пътните условия.
Голяма част от нашата група избра да пътува с организираните автобуси на Rapsody travel, които потеглиха на 9 март от София. Пътят безспорно е много дълъг (28-35 часа в зависимост от условията), но агенцията се беше погрижила за комфорта на пътуващите. А и на път с голяма компания е винаги по-весело. Oсвен личния си багаж носехме и доста изненади от нашите приятели Oshee Bulgaria, които осигуриха витаминозни води и енергийни барчета, с които да зарадваме всчики ентусиасти по време на сутрешните ни загрявки. Момичетата от Haniel Bio изпратиха ободряващи и релаксиращи чайчета, кремове за травми, маски за лице и др. за нежната част от пътешествениците. Свежите The Good Cider пък се погрижиха за нашето настроение по време на пътуването и след каране с техния сладък Wildberries сайдер.
В автобуса се запознахме със супер готини хора, играхме игри, смяхме се, чоплихме семки, слушахме музика, а някои осъвършенстваха магически умения като рязане на луканка в движение. Много е готино, когато си прекарал толкова часове с някого в автобус и после се срещнете на загрявка или на пистата.
Пристигнахме в курорта през нощта на 10 март, ужасно изморени и гладни от дългия път. Зa голям късмет бяхме настанени в много симпатичен нов апартамент на 7 минути пеша от най-близкия лифт. Още по-голям къстметлия излезе единственото ни момче съквартирант – Данката, който след по-малко от 5 часа чудене дали да идва във Франция или не се озова настанен с 5 почти непознати момичета. Много сме му благодарни, че ни изтърпя стоически…ние сме доста приказливи и шумни по природа. С тренирани скорострелни движения разпоковахме екипировката и останалия багаж, за да си спретнем следния подреден лилав хаос:
Ден 1 не беше никак благосклонен към неиздържалите скиори и сноубордисти като нас. Снегът, който валя предходната вечер, се обърна на дъжд в по-нискити места на курорта. Нагоре валеше сняг, но за капак беше паднала много гъста, почти непрогледна мъгла. Изобщо планината бе доста сърда и забулена. Умората от пътя все още ни мъчеше, а и към обяд вече бяхме изцяло подгизнали. Точно когато слязохме от пистите, дъждът премина в силен сняг, но ние тотално си мечтаехме за френска лучена супа и розе. Ето защо останалалата част от деня прекарахме в сладка почивка, още по-сладки приказки и гурме хапване.
Ден 2 отново беше страшно мъглив, но през последните 2 дни беше навалял прекалено много сняг, за да си кротуваме в хотела. Почти на майтап се качихме до междинната височина на курорта, тъй като мъглата ставаше като мляко с приближаването на подножието на глетчера. Под дъските ни обаче усещахме дълбоката почти метър пудра и еуфорията ни обзе още на третия завой извън пистата. Доста предпазливо, но уверено шарихме из курорта до момента, когато вече престанахме да имаме каквато и да е било видимост. Любопитството да разберем къде точно се намираме и на какви планини караме се усливаше.
Тъй като с планината шега не бива, остатъка от деня изкарахме на Панобара (Панорамният бар на курорта, 2600 м.), където се вихреше лудо парти. Грабнахме по едно греяно винце и се сляхме с тълпата. Там се запознахме и със самия 45-и президент на САЩ, Доналд Тръмп. Изобщо дълбоко препоръчваме дневните партита в планината – никога не занеш на кого ще се натъкнеш. 🙂
Ден 3: След два дни с много сняг, но и много мъгла, поехме към близкия Alpe d`Huez (3330 m). Курортът може да се похвали с 249 км писти, цели 84 лифта, както и най-дългата черна писта в света. Намира се много близо до Двете Алпи – само на 10 км по въздушна линия – предлага се услуга да отлетиш от едното място до другото за 75 евро с хеликоптер. Ние избрахме старомодният и си взехме автобуса. Ставането в 6:30 беше трудно, но си заслужаше. Стигнахме тъкмо за отварянето на лифтовете и всички дружно се наредихме на опашка. Oт рано се виждаше, че ще е мъгливо, но пък условията на и извън пистите бяха много приятни и решихме да се фокусираме върху това.
Качихме се до където можехме със седалковите лифтове. Избрахме няколко сини и червени писти, които да следваме. Карахме почти само по непокътнатата пудра около самите писти. Не можахме да стигнем до върха (Pic Blanc – 3,300м), защото голяма част от курорта беше затворена заради мъглата, но малко следобяд облаците започнаха да се вдигат и да ни разкриха уникални гледки.
Имахме уговорка с групата за обща среща на бара на междинна станция на лифта, за да разпуснем след карането. С чашка топло вино или бира се отпуснахм за малко почивка под слънцето, което се опитваше да се покаже измежду облаците. Барът се напълни, музиката зазвуча още по-силно и диджей се появи на пулта, за да се грижи за настроението ни. Не след дълго дойде и неговото подкрепление – певец, който освен че добре изпълняваше известни песни, подгряваше публиката с майтапи. Докато се усетим почти всички се бяха качили върху нещо и танцуваха в ритъм с музиката.
От бара до паркинга имахме около 20-30 минути пускане, което беше придружено с първото истинско слънце откакто бяхме във Франция! Щастливи и заредени от деня се върнахме в Двете Алпи.
Ден 4 най-накрая ни поднесе слънцето и синьото небе, които толкова ни липсваха! Още от сутринта курортът вибрираше от еуфория, защото всички се надявахме на едно – да се доберем до върха на глетчера и да погледнем света отгоре. Всички лифтове бяха отворени, нямаше никакъв вятър, пудра – колкото си щеш. Събрахме се бойна група и потеглихме със всевъзможни съоражения до най-горе. Лифтовете стигат до 3200 м., а до върха на глетчера качва подземното метро Funiculaire и котва.
Когато излязохме от метрото, дъхът ни буквално спря – за първи път ясно видяхме величието на френските Алпи!
Там горе, сред тази уникална по мащабите си природа, за момент забравяш, че всъщност си се качил, за да караш. След бързо снимане с всевъзможни телефони и апарати решихме все пак да покараме.
Следобед решихме да посетим Ледената пещера (La Grotte de la Glace, 3200м). Входът е 5,50 евро за възтастен (за сравнение – само на метри от пещерата малката бира струва 9 евро, а още по-малка порция пържени картофки – 12 евро). Наше лично мнение е, че пещерата си струва повече от бирата и картофките. 🙂 В пещерата бе доста топличко и имаше няколко коридора, оцветени в различни светлини. Все едно си в ледена страна на чудесата!
Точно до пещерата започва една дълга и доста приятна синя писта, която ни заведе до тази гледка:
За перфектен завършек на деня бяхме органиирали лекция и демо по ваксане в съвсем нашенския бар Смитис, водена от Ивайло Николов – Мучо. Беше супер полезно и интересно да научим тънкостите за поддръжка на любимите ни дъски/ски, а след това да изпием по бира с всички остнали.
На следващия ден 5 времето се промени на 180 градуса – мъгла, 80 км/ч вятър, почти нулева видимост. Интензимното каране доста ни поизмори и затова си останахме в хотела да поспим, да си готвим и да пием розе. Правихме си маски за лице, чайчета и други приятни процедури, за които ще разкажем друг път. Вечерта ни беше заета с лудото закриващо парти, организирано от Rapsody в бар Смитис. Taм открихме божественото питие водка карамел и много готини приятели от България и чужбина. И точно по български затворихме бара с персонала 🙂
Ден 6 беше последнаият ни ден във Франция и той отново беше слънчев и приятен. На последния ден от ваканцията бяхме със смесени чувства – изморени физически и психически от късното парти и с лека горчивина под небцето, че искаме да останем за още поне седмица. Около обяд решихме да отпочинем малко и да изпратим Алпите с по едно “Наздраве”. Намерихме приятно местенце със шезлонги и мини масички пред нея, с гледка към планините. Пийнахме по бира с огромни порции картофки и бургери.
Viva la France! – можем да извикаме след онази епична снежна седмица. И въпреки че сезона у дома е почти към своя край, се надяваме скоро пак да имаме възможността да караме с толкова свежи и готини хора!
Текст: Марина Юнакова и Калина Николаева
