За японските пудра и гори с любов

Замислиш ли се за сняг и за пудра, няма как да не се сетиш за каране в Япония!

Нашата приятелка Мария (Travelling Buzz) осъществява мечтата на почти всеки скиор или сноубордист. А именно да прекара зимния сезон в меката на горските пътеки и необработените писти в Япония. Нямаше как да не полюбопитстваме за малко детайли около организацията, пътуването и осъществяването на този чуден план.

WB: Колко време планирахте пътуването? А много време ли ви отне организацията?

Мария: Всичко започна през лятото, няколко месеца преди зимния сезон. Една приятелка вече беше направила цялото проучване, беше намерила и резервирала къща за 10 човека.  Покани ме да се присъединя към групата, която започна от 3-4 човека. Още лятото лека полека започнах да мисля какво ще ми е нужно за пътуването и как ще се осъществи логистично. 

Най-предизвикателната част бяха самолетните билети – как, откъде, на какви цени, със или без екипировка. В крайна сметка, се спрях на Turkish Airlines, които имат удобна връзка София – Истанбул – Токио. Пътувах около 2 дни, а полетът беше доста удобен. 

Реших да пътувам със спортната си екипировка. Купих си чанта за сноуборд. Опаковах го добре заедно с цялата екипировка. От София пътувах сама с куфар, раница и сак за сноуборд. Радвам се, че всичко по летищата мина добре и багажът ми пристигна в Токио невредим и навреме. Всички останали организираха самостоятелно своите полети спрямо техните графици. 

Друга част от подготовката включваше дребни неща като да се снабдя с адаптери за контактите в япония, които са различни от европейските, и някои козметични продукти за първите няколко седмици, докато свикнем с мястото и разберем “кое къде е”. 

Ще остана в Япония близо 3 месеца – два от тях в зимния курорт, а през последните 2-3 седмици планирам да пътувам из Токио, Киото и Осака. 

WB: Какви са първите ти впечатления от Япония – какво ти харесва, какво е шок?

Мария: Япония е изключително интересна страна! Изпитах невероятен културен шок в позитивна посока – всички тук са страшно любезни, уважителни и съобразителни. Хората винаги се опитват да ти помогнат, гордеят се с работата си, пазят изключителна чистота. Много се притеснявах преди да замина дали ще се оправя сама, докато стигна до къщата ни. Но още с първите ми контакти с местните (в магазини, на летището) вече се чувствах изключително сигурна, че това място е специално. 

Едно от нещата, които се оказаха неприятна изненада, е огромните количества пластмасови отпадъци и продукти за еднократна употреба, които се използват тук. Супермаркетите са пълни с еднократни продукти, както и много от нещата са опаковани отделно (всеки зеленчук и плод, например). 

Все още трупам впечатления от Япония и нямам търпение да разбера още повече тукашната култура и начин на мислене. Собственикът на къщата, в която сме отседнали, е доста любезен японец, който често ни посещава и си говорим. Когато разбра, че съм от България, отбеляза две неща – българското кисело мляко (може да се намери навсякъде в магазините), и българският сумо боец Котоошу. 

WB: Сподели къде точно сте? А как избрахте курорта/селцето?

Мария: Намираме се в района на курортите Мадарао и Танграм, които са свързани с един лифт. Купихме си комбиниран сезонен пас, който включва достъп до общо 6 курорта в района. Къщата ни се намира на 20 минути пеша от близкия ни курорт Танграм. Така, през седмицата сме на пистата от сутрин то обед, след това се впускаме в работния режим. През уикендите пък пътуваме в околността и в останалите 4 курорта от сезонния ни пас. 

Курортът Мадарао, който избрахме за наша основна дестинация, е меката на горските пътеки и необработените писти, на които можеш да се наслаждаваш спокойно на пресния сняг – а той е в изобилие! Намира се на едва 1300 м надморска височина, но не му липсва сняг и условия за страхотен сноуборд сезон. Има около 30 писти, 10 лифта, а 60% от курорта вклюва писти, които не се обработват – т.е. когато падне пресен сняг по тях, можем свободно да му се насладим на откритите писти. 

Избрахме този курорт, защото не е много популярен сред чужденци, а е достатъчно голям и подходящ за нас. Няма опашки и не е натоварено по време на сезона. В същото време има големи количества сняг и обезопасено извънпистово каране.

WB: Как се оправяш там – трудно ли ти е? Усещаш ли езикова бариера?

Мария: Най-голямото предизвикателство в Япония е езиковата бариера. Това обаче изобщо не спира японците да се опитват да ти помогнат по всякакъв начин. Местните са изключително отзивчиви и мили. Когото и да попиташ нещо, ще ти откликне позитивно. 

Приложенията на телефона за превод на езика в реално време работят много добре тук и всички ги ползват. 

WB: Сподели ни как са фрийрайд пистите, които не се обработват – безопасни ли са, лавинна екипировка нужна ли е за каране?

Мария: Курортът, който сме избрали, е известен с това, че 60% от пистите не се обработват – което позволява на всички любители на пресния сняг да се наслаждават на първи линии в пудрата. Всички черни писти в курорта не се обработват. Когато няма нов сняг, не са най-приятните места за каране, но пък тук има снеговалеж всяка седмица, така че това не е проблем. 

В курорта има около 11 обезопасени зони в горите между пистите, в които е позволен фрирайда. Не мога да опиша колко невероятно е усещането да си в “дивата гора” с пресен сняг, до които се стига с лифтове и всичко това да е подкрепено от курорта! Зоните са с много добре обозначени входове и се обезопасяват се редовно. 

Мадарао често се нарича “The Tree Run Destination of Japan”. В сайта на курорта има информация, която описва защо са направили достъпни горите в курорта. Мотото им е “Make your tree run debut”. Доста се хвалят с тази своя стъпка и се опитват да направят горите достъпни както за експерти, така и за начинаещи. 

Като бонус показваме малко красоти, които не са свързани с каране, но са неизменна част от япониската култура и великолепие.

Светилището в Тогакуши

Това е свещено място за поклонение пред боговете на японската религия Шинто. Състои се от цели пет светилища. За да се обиколят всичките пет трябва да се изминат над 5 км.. не сме били там, но предполагаме, че с цялата тази красота наоколо, не се усещат!

Снежните маймунки в топли извори, Джигокудани, Яманучи, Нагано

Най-вероятно всички сме виждали из интернет снимки на тези прекрасни създания, покрити със сняг и пощещи се в топъл извор насред вдигащата се пара… Много се умиляваме на спокойствието и свободата, която лъха от маймунките!

Името на районът Джигокудани (Jigokudani) се превежда като „Адската долина“ заради стръмните скали и горещата вода, излизаща от земната повърхност там.

Японският макак може да оцелее при температури под -15 ° C през зимата! 

Благодарим на Мария, че сподели с нас малко от живота си в Япония с нас и че ни накара да помечтаем!

Надяваме се информацията да ти е била полезна и да те вдъхнови да следваш мечтите си да караш по нови и приказни места!

—————-

Може да намериш Мария в Instagram, на travellingbuzz.com или да се присъединиш към Фейсбук групата й за каране в Банско Snowboarding Girls Bansko.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *