Meчтаем си за дните, когато ще можем спокойно да пътуваме из нашата красива страна. Летните планове за пътешествия в чужбина се сгромолясаха, но пък в България има толкова много невероятни места, които ще ги заместят достойно. Предлагаме ви кратък списък с първите набелязани, които искаме да посетим след карантината. 🙂
Райското пръскало
Най-високият постоянен водопад в България, а и на Балканите – 124.5 м. Намира се в Стара планина на южния склон на в. Ботев, което прави прехода до там доста труден. Пръскалото, както и пътя до там, попадат в природен резерват „Джандема“, най-големият на територията на страната ни. Водопадът е истински впечатляващ заради голямата височина, от която падат пенливите водите на Пръскалска река, захранвана от снеговете на в. Ботев.
Преходът започва от хижа „Рай“, която сама по себе си също е популярна дестинация за много планински любители. Спокойно можете да съчетаете прехода с една нощувка в хижата, където да отпочинете на връщане. Имайте предвид, че водопадът е най-пълноводен през ранно лято, когато температурите са по-щадящи за планинарстване.
Язовир Ивайловград, Източните Родопи
Точно на ръба на България, там където границата докосва Гърция и Турция, където река Арда леко плъзва водите си към Гърция, гордо се извисява впечатляващата стена на язовир Ивайловград, висока цели 75 м. Още по-невероятен обаче е 64-километровият басейна на реката, която прорязва тучните хълмове на Източните Родопи – от община Маджарово, през общините Любимец, Крумовград до община Ивайловград.
Всеки, който поне веднъж е ходил в Източните Родопи се е влюбил в магическата красота на деликатните зелени хълмове, покрити с гъсти смесени гори, необятни поляни и лозя – българската Тоскана. Местността около басейна на язовира е благодатна за практикуване на водни спортове – ежегодно в началото на месец юни тук е финалът на Републиканската регата по кану-каяк, рай е за запалените рибари. През лятото, когато водите на язовира намаляват, водата се отдръпва и образува плажна ивица в гората, подходяща за къмпингуване.
Препоръчваме задължително да видите меандрите на река Арда по пътя Бориславци – Маджарово – уникална природна забележителност. Посетете също и гр. Ивайловград, където можете да отдъхнете и хапнете средиземноморска храна, да се запознаете с местните и да разгледате множеството археологични забележителности (вила „Армира“, крепостта „Лютица“ и др.). Ако пък искате да продължите пътя си, отскочете до Бяло море и Александрополис, които са само на час и половина път с кола. Плажът на село Макри до града ни е любим.
Еменски каньон
Летен уикенд във Велико Търново отдавна стои в списъка ни с пътувания, но някак все успява да ни се изплъзне между разходките до морето и планината. От приятели разбрахме за Еменския каньон – природна забележителност близо до града, по поречието на р. Негованка. Снимките, които ни показаха от там мигновено съживиха плана за посещение на Търново – реката образува дълбок пролом с дължина 5 км., огромни отвесни скали, пещери, водопади, кози пътеки, завършващи със секващи дъха гледки.
Еменският каньон носи името си от с. Емен, сгушено между двата дяла на пролома. Смята се, че вторият дял на каньона е по- живописния. Именно от там тръгва и една от първите в България екопътеки, която преминава през целия долен дял. Пътеката започва с Еменската пещера, преминава през водопада „Момин скок“ (мястото изглежда уау!), и завършва в долната част на язовир Негованка.
Kaньонът ни стана още по-интересен, след като прочетохме за него в блога Drumivdumi.com. Ще се ходи!
Ждрелото на р. Ерма
Ако не ви се бие път чак до Търново, но пък идеята за разходка сред каньон ви е изкушила, то задължително отидете и вижте Ждрелото на р. Ерма, над гр. Трън. Там мигновено попадате сякаш в сюжет от „Властелина на пръстените“ – лудите води на реката образуват дълбок каньон между гигантските скали. Навсякъде в зелено, камъните са покрити с мъхове, вековни дървета растат на причудливи места.
Екопътеката започва с дървени стълби и мостчета, минава през тунел, изкопан в скалите. След това тръгвате наляво, отново по дървени мостчета, за да се изкачите на най-близкия връх Църквището, от където се разкрива гледка към цялата долина. В случай, че не искате да св връщате по същия път, можете да продължите наляво по пътеката, отделяща се в подножието на върха. След 20-30 мин. ще се озовете на асфалтов път, който ще ви отведе отново до паркинга в началото на пътеката.
Белоградчишки скали
Казват, че природата е най-добрият художник. Какво по-добро доказателство за това от уникалният природен феномен „Белоградчишките скали“ в Северозападна България, простиращ се на територия от приблизително 30 км. Любопитно е твърдението, че преди милиони години фантастичните скални образувания са били дъно на море. В следствие на оттеглянето на водите му, меките варовици се нагъват и образуват чудни скулптори.
Причудливата извеяност на скалите са вдъхновили множество фолклорни легенди и митове – по-развихреното въображение често може да види хора, животни или предмети сред гигантите. Неслучайно част от скалните късове носят имената Момина скала, Конникът, Дервишът, Ученичкат, Овчарчето, Гъбите и др. Една от най-популярните легенди е за двете забележителни фигури – Монахът и Монахинята, която можете да прочетете тук.
Идеалното време за снимки е по залез слънце. Изкачете се на някое по-високо място, за да се насладите на невероятната гледка на пламналите в червено скали.
Местността “Яйлата”
Далеч на север, след Каварна, на 2 км от село Камен Бряг, се намира резерватът „Яйлата“, откъдето се открива секваща дъха гледка към Черно море. Резерватът всъщност представлява обширни скални тераси, извисяващи се на 50-60 м. от бурните морски води. Местността е добре позната на любителите на къмпингарството и скалното катерене – на места солената вода е оформила перфектни хватки в по-ниските части на скалите, превърнали се в боулдъри.
Интересни са и многобройните археологически находки в резервата. На територията на резервата се намира „пещерен град“ от над 100 праисторически „жилища“, датиращи от V хилядолетие преди новата ера. В северната част на резервата пък има разкрита малка крепост, която се смята, че е от началото на V век. Повече за неповторимите природни дадености на „Яйлата“ можете да прочетете тук.
Любопитен факт е, че местността е свързвана с възникването на празника July Morning. Някои истории твърдят, че именно там, на морските тераси около Камен бряг, през 80-те години едноименната песента на Uriah Heep се превръща в символ на изгрева и надеждата за по-добро бъдеще.
