Миналата година публикувахме една статия на един много истински човек и творец – Станислав Трифонов или както повечето хора го знаят – Настера.
За тези, които ня можаха да се сдобият с летния брой на Wilder, който беше в лимитирана серия и свърши бързо, може да прочетат тук интервюто!
Повечето хора като чуят графити се сещат за много от драсканиците по стените…но не всички са безсмислени…и не всички са драсканици
Представяме ви един човек, който със своето изкуство предава не само емоция, на хората, но и ги кара да се замислят за нещата от живота.
Станислав Трифонов или още по-известен като Настера или Nasimo е уличен артист и художник. Неговите творби тръгват от Търговище през 95-та, а вече стигат чак до Китай. Самият той много се променя с годините. В някои от последните му улични произведения има скрита цяла философия за живота.
Разкажи ни как започна твоята страст с графитите?
На майтап 🙂
Scum е човека, който ме представи на графитите, на него дължа доста голяма част от това, което съм постигнал.
Беше далечната 1995 година, карахме скейт и мислехме каква простотия да направим, разбира се трябваше да бъде нещо забранено. Той извади един спрей, с който просто започнахме да пишем някакви глупости по стените. Тръпката беше голяма, най-малкото защото до този момент нямаше нищо подобно из града.
Естествено в началото доста негатив събирахме, но с течение на 10тина години нещата се промениха. Аз се запалих покрай грефитите на рисуване и почнах да ходя на уроци, след което Факултета в Търново и така стена по стена чак до Индия стигнах.
Какво се промени с времето?
Изключително много се промениха много неща покрай мен най- вече пореди факта че обичам да приемам предизвикателства и да се впускам в непознатото. От графити вандал в художник, от художник в йоги и от йоги в трансцедентален графити fine art художник. Луда работа.
Какво искаш да кажеш на хората с твоите рисунки?
Много неща, но ги давам на палки порцийки, че ако им ги поднеса наведнъж ще дадат на заето 🙂 най- вече посланието и рецептата за мир и любов.
Графита на Дядо Добри стана нещо много специално и много хора научиха за него. Познаваш ли самия Дядо Добри и какво искаш да кажеш на хората с него.
Дядо Добри е олицетворение на святия човек. Той е пазител на истинското добро, чистото добро и ни показва как човек трябва да действа за да бъде щастлив и да има възможността да се докосне до Божествената си природа и Твореца. Не го познавам лично и даже не съм го срещал, но това не пречи да го чувствам много близък.
А този с посланието – All we need is love?
Ами то само говори за себе си…..всичко, от което се нуждаем е ЛЮБОВ, но какво е любов и коя е тази, от която се нуждаем?
Любовта към Бога, Създателя. Там се крие всичко, към което всеки всъщност се стреми…
Последното ти творение е жената с хляба. Какво символизира той?
Този проект е по поръчка на една пекарна, но те ми дадоха пълна свобода. Реших да го вържа пряко с тяхната дейност и за това и темата е такава.
Хлябът е дар Божий и ние сме задължени да го ценим.
Какво би казал на хората, които четат това в момента?
Да се стараем да станем по-добри.
Да обичаме Бог, природата и всички хора около нас.