До вчера си мислихме, че зимата си е отишла и пролетта е дошла. Но ето, че природата пак ни изненада и ни подари още малко зимни вълнения. И някак запленени от тях, решихме да споделим едни от нашите пролтно-зимни приключения. Месецът е април, а мястото – все още заснежените върхове на Пирин.
И така следващите няколко снимки са направени по време на две доста забавни и изпълнени с невероятни гледки “скитания” из Пирин планина.
До връх Тодорка през Бъндеришката долина
Трудно е да се опише с думи красотата на планината. Човек започва да вижда и чувства по друг начин заобикалящата го природа, когато излезе извън рамката на курорта, когато прекрачи ограниченията на пистите и лифтовете.
Далеч от курорта и шумните туристи ……
По пътя към връх Тодорка минаваме през Бъндеришкия циркус и няколко от Бъндеришките езера
По пътя нагоре не е лесно, но и почивката е още по-сладка.
Върхът ни чака и ще ни се наложи да продължим. А когато стигаме пред очите ни се открива това:
Върхът остава зад нас и се отправяме към по-голямата му сестра вр. Тодорка.
…..и малко след тази снимка батерията на телефона ми ме предаде…..
Само седмица по-късно вече бяхме планирали следващата ни разходка. Изкачахме веремето да позволява по-дълъг преход и поехме към Тевно езеро. Тръгнахме не много рано сутринта, но идеята ни беше да останем и да спим на заслона при езерото. При хижа Гоце Делчев ни обзе пролетната тъга по зимата – снегът на Безбог отдавна вече го нямаше. Ските в ръка, раниците до нас и на лифта до хижа Безбог. Залепихме коланите и тръгнахме.
Наложи ни се да сваляме ските на доста места, но като цяло все още имаше сняг, а гледките които се откриваха пред нас бяха невероятни.
Без да бързаме стигнахме до Поповото езеро, където решихме и да спрем за лек обяд.
Кратка почивка, а след това се отправихме към последното изкачване преди да стигнем до заслона.
Едно доста забавно изкачване на “Краледворска порта”, което някои от нас направиха със ските на рамо. Това беше и последното усилие, а след него пред очите ни се разкри красотата на Тевно езеро и района около него.
Задължително поставяне на мартеница на клек – ние така виждаме идването на пролетта и заслужена почивка в заслона.
На следващата сутрин ни предстоеше втората част от маршрута, която все още беше в процес на доизмисляне. В заслона ни беше доста уютно, събрани до печката, пийвайки от ракийката, която беше спомената толкова много пъти през деня =). Навън беше пълнолуние – трудно е да се опише видяното, а снимки нямаме, но и да имахме със сигурност нямаше да могат да ви покажат това, което ние видяхме….Сутрешно кафе и решението е взето. Потегляме към Демянишката долина.
…….естествено имаше и спускане….
За съжаление снегът в долината на Демянишката река беше доста по-малко от колкото ни се искаше…….
Ските на гръб и мисли за студена бира и спаначени кюфтета =)
Така завърши нашето пролетно приключение в необятната Пирин планина. Благодарим й за гостоприемството и за красотата, която ни подари….и си казваме “до нови срещи”….
Текст и снимки: Северина Митева
