През 2021 решихме да отпразнуваме женския месец с вас като събрахме няколко от
най-емблематичните първи постижения на жени, променили историята с целеустремеността си, упоритостта си и отказа да поставят себе си в рамки.
В днешно време никой не поставя под въпрос дали една жена може да изкачва върхове или дали има правото да практикува различни спортове и да участва в състезания. Преди години обаче не е било така и много мъже са били против това да има жени редом до тях тях на експедиции или състезания.
Тук събрахме всички постове, за да са на едно място и да са ви на лесно, ако имате нужда от малко вдъхновение.
Юнко Табей и връх Еверест
Искаме да започнем с вдъхновяващата история за силата на духа! Годината е 1975 – японката Юнко Табей постига немислимото за много жени – изкачва най-високия връх на света – Еверест (8848 м).
Влюбена в планините и катеренето от 10-годишна, тя извървява нелек път, за да стигне до Еверест. Много мъже са отказвали да катерят заедно с нея, а други са я обвинявали, че иска да е в компанията им, само за да си намери съпруг. Така през 1969 г. тя основава собствен клуб с идеята, че жените могат сами да ръководят своите експедиции. През 1970 г. те осъществяват първата успешна женска експедиция на клуба до Анапурна III.
Японската женска експедиция до Еверест е съставена от 15 жени. Всички те са чакали 4 години, за да получат одобрение да тръгнат. Било им е изключително трудно да намерят спонсори за експедицията. Всички им повтарят да си седят вкъщи и да си гледат децата, вместо да се катерят по планините.
Всяка от членовете на групата се налага да плати сума, близка до тогавашната средна годишна заплата в Япония! Те сами ушиват спалните си чували, събират са пакетчета конфитюр, останали неизядени след училищни обяди и са майсторили различни предмети от рециклирани материали, за да ги продават и да си набавят средства за експедицията.
Групата стига до Еверест през пролетта на 1975 г. и се отправя нагоре към върха на планината. Докато лагеруват под стената на Лхотце, ги затрупва лавина. По чудо шестте шерпи, които ги придружават, успяват да измъкнат Юнко Табей, която е изцяло затрупана, а всички от групата се измъкват живи.
Нараняванията на Табей я оставят неспособна да ходи цели два дни. Тя обаче е решена да завърши това, за което е дошла в Непал. 12 дни след лавината, японката стъпва на връх Еверест, макар и на четири крака. Тя е единствената жена от нейната експедиция, която успява да изкачи върха.
Юнко Табей е и първата жена успяла да изкачи Седемте Върха, стигайки до най-високата точка на всеки континент!
През 2021 решихме да отпразнуваме женския месец с вас като събрахме няколко от най-емблематичните първи постижения на жени, променили историята с целеустремеността си, упоритостта си и отказа да поставят себе си в рамки.
В днешно време никой не поставя под въпрос дали една жена може да изкачва върхове или дали има правото да практикува различни спортове и да участва в състезания. Преди години обаче не е било така и много мъже са били против това да има жени редом до тях тях на експедиции или състезания.
Мари Паради, Енриет д`Анжевил и Мон Блан
Знаете ли коя е първата жена, изкачила най-високия връх в Алпите – Монблан (4810 м.)?
Това е 18-годишната французойка Мари Паради. Тя е била бедна прислужница, която през 1808 г. тръгва нагоре към върха с групата на Жак Балма (първият човек в света, стигнал до Монблан), изненадвайки всички с появата си. Така тя става седмият член на осмото в света изкачване на Монблан.
Мари не е била любител на планината, нито е имала амбиции да става алпинистка. Искала да е изкачи върха, за да стане известна и така да спечели малко пари.
Било й е изключително трудно и както можем да предположим, не е останала очарована от изкачването. Била е облечена с тежка зимна рокля и градски обувки, най-вероятно единствените, които е имала. С тях успява да изкатери 425-метровата ледена вертикална стена.
Малко преди върха умората на Мари започва да взема превес. Тя е толкова дехидратирана, че яде сняг, за да се освести. Тя застига Балмат и шеговито му казва, че ще му е благодарна, ако се престори на изморен и забавят темпото. Около 10 минути след това, започва да й се гади.. Един от гидовете я хваща под ръка и й помага да се довлачи до върха (макар че самата тя им казва да я оставят да умре там). С треперещи крака и в много лошо физическо състояние, Мари все пак стъпва на Монблан. Според някои източници й е било толкова зле, че горе не е виждала абсолютно нищо. С помощта на гидовете всички слизат благополучно до Шамони.
Като първата жена, изкачила Монблан, Мари Паради успява да събере пари и да отвори гостилница в Шамони. Тя посреща хората, слизащи от планината, с вечеря, питие и подслон. Обича да слуша историите им, но никога повече не се качва в планината.
Енриет д`Анжевил
Fun fact: Втората жена, стъпила на Монблан, е 44-годишната Енриет д`Анжевил – цели 30 години по-късно! Интересното е, че тя държи да бъде припозната като първата жена, стъпила на Монблан. Тя отказва да признае, че е тръгнала по стъпките на неграмотна прислужница. Енриет смята себе си за първата жена, качила се на Монблан, защото Мари е била влачена от гидовете си и не е написала пътепис за преживяното.
Тя е била богата аристократка, тръгнала нагоре с гидове, носачи и художници и облечена със 7 кг дрехи! Отнема им 7 дни, за да стигнат до върха (докато групата на Мари Паради го изкачва за два дни). Багажът им за експедицията се състои в: 2 бута овнешко, 24 варени пилета, 2 филета телешко месо, варел вино, 3 кг шоколад, голямо и малко ветрило, в случай, че на Енриет й стане твърде топло… и огледало, за да може да намества шапката си. А на мен ми казват, че прекалявам с багажа, когато тръгнем на преход 😀
Енриет обикаля планините до 69-годишна възраст, изкачвайки още 21 върха и е една от първите жени алпинистки в света.
Луси Уокър и Матерхорн
Искаме да ви запознаем и с англичанката Луси Уокър. Тя известна с това, че е първата жена, изкачила Матерхорн през 1871г.
Родена е през 1836 г. в Ливърпуул, тя прекарва всяко лято в различни части на Алпите заедно със семейството си. Баща й и брат й са били известни алпинисти по онова време. Заедно с тях отива на първите си планински разходки, а през 1858 г. преминава проходите Теодул и Монте Моро. Това бележи началото на алпийската й “кариера” и я прави една от първите жени алпинисти на 19 век!
Следващото лято Люси иска да пробва нещо по-трудно и се запътва към връх Алтелс (3692 м) в Швейцария.
През следващите години тя не спира с “разходките” из високите Алпи – тя е първата жена, изкачила над 16 върха, сред които: Монте Роза, Стралхорн, Гран Комбен, най-високия връх в Швейцария – Дюфур, Монлан, Айгер.
Вече уверена в себе си и уменията си, през 1864г. осъществява първото в света изкачване на връх Балмхорн (3698 м) в Бернските Алпи.
За над 20тте си години в планината, тя успява да предприеме 98 експедиции, включително 28 успешни изкачвания на различни четирихилядника. Освен това е била първата жена, стъпила на поне пет върха в Алпите!
Всичко това е постигнала, катерейки се с любимата си рокля! Името й присъства на известна гравюра на най-добрите алпинисти на 19 век и е единственото женско име на нея!
Луси Уокър продължава да катери само до 44-45-годишна възраст заради здравословното си състояние. Но не спира да прекарва време сред природата и да ходи на разходки из Алпите. Става ментор на по-млади жени, които тепърва тръгват по нейния път и ги окуражава да пишат за приключенията си.
Въпреки катерачните й постижения, не й позволяват да стане член на единствения тогава Алпийски Клуб, защото е жена. Затова през 1907 г. тя става съосновател на Женски Алпийски Клуб.
Маргарита “Мета” Бревурт
Вече ви разказахме за Луси Уолкър – първата жена, изкачила Матерхорн.
След нея искаме да ви запознаем с друга достойна алпинистка – Маргарита “Мета” Бревурт.
Също като Луси, Мета обожава да прекарва време в планината и гради име като добра алпинистка от 60-те години на 19 век. Двете с Луси споделят една мечта – да са първата жена, достигнала върха.
През 1869 г. Мета предприема първия си опит да изкачи Матерхорн от италианската му страна. Тя успява да достигне почти 4000 метра надморска височина. Но заради лоши метеорологични условия, се налага да се върне. Две години по-късно, тя решава да опита отново. Луси Уокър, която тогава се намира в Цермат, научава за намеренията на Мета и възможно най-бързо тръгва към Матерхорн. На 22 юли 1871 г. тя успява да го изкачи няколко дни преди съперничката й да стигне в Цермат.
Мета не се обезкуражава, че Луси я изпреварва. На 5ти септември 1871г., при подходящи условия, тя става първата жена, траверсирала планината от Цермат до Брой (Червиния) в Италия. А през следващите две седмици, става първата жена, стъпила на два връха – Вайсхорн (4506 м.) и Дент Бланш (4357 м).
Мета умира пет години по-късно, малко след като е диагностицирана със сърдечна инфекция. За съжаление не успява да сбъдне мечтата си да изкачи Еверест.
Fun fact: Мета в първата жена алпинист, обикаляла планините с панталони!
Ванда Руткевич
Днес ще ви запознаем с Ванда Руткевич! Родена през 4 февруари 1943г. В Литва, но живяла по-голямата част от живота си в Полша, Ванда Руткевич била инженер по професия, а от 1962г. започнала да се занимава усилено с алпинизъм. Ванда била абсолютен пионер на женския алпинизъм, филмова операторка и режисьорка, рали пилот и какви ли още не.
Страстта й към високите планини я качва все по-нагоре и по-нагоре докато не изкачва през 1978г. Връх Еверест, като първата европейка направила това и едва третата жена в света до момента. С нейното изкачване за първи път Полша се записва в изкачванията на върха.
Най-голямото й постижение обаче всъщност е изкачването на К2, с което тя става първата жена в света достигнала най-високата точка на втория по височина връх в света. Тя осъществява тази експедиция през 1986г без употребата на кислород.
През кариерата си изкачва общо осем осемхилядника, като част от всичките й забележителните изкачвания са били в Татрите, Алпите, в планините на Норвегия, в Памир, Каракорум, Хималаите. По време на изкачване до връх Кангчендзьонга тя остава да пренощува на метри под върха, за да може да атакува на сутринта, но оттогава изчезва безследно и 13 май 1992г. е обявена за дата на нейната смърт.
През живота си тя прави много смесени (с жени и мъже) експедиции, но мечтата й била да организира изцяло женски такива и успява и то не къде да е, а до Гашербрум III(1975), Нанга Парбат(1985), Гашербрум II(1989), Гашербрум I(1990), Матерхорн(1978 през зимата). Изкачва още върховете – Шиша Пангма, Чо Ою, Анапурна, Ленин, Елбрус, Аконкагуа, Айгер през северната стена и още много други, на част които се изкачва съвсем сама.
Книги за нейните подвизи са „Wanda Rutkiewicz: A Caravan of Dreams“ и “Wanda. A story about the power of life and death”, а самата тя създава филма „Снежни жени“. И макар нейната мечта – „A Caravan of Dreams“, която била да изкачи всички осемхилядници по света, не се е осъществила, тя все още остава една от най-бележитите жени алпинисти и пример за воля и желание.
Ема Ровена Гейтууд или “Баба Гейтууд”
Всички сме чували за най-дългата поддържана турситическа пътека в света, а именно Пътеката на апалачите (Appalachian Trail). Но знате ли коя е първата жена, изминала разстоянието от 3500 км, съвсем сама? Това е Ема Ровена Гейтууд или “Баба Гейтууд”, майка на 11 деца и баба на 23 внука!
Ема Гейтууд е била жертва на домашно насилие от страна на съпруга си и през годините често е търсила утеха сред природата. През 1954 г. тя най-сетне успява да се разведе, децата й вече са порастнали, а тя решава да се отправи към първата си по-сериозна “разходка” – Пътеката на апалачите. Тогава е била на 67 години.
Тръгва към пътеката, обута с платненки и нарамила ушитата от нея дънкова торба. В нея има само малко храна и вода, одеало и завеса за душ, за да се пази от природните стихии. Не е имала спален чувал, палатка, компас или карта.
48 часа след като тръгва по Пътеката на апалачите се изгубва из горите на Мейн. Трябват й няколко дни, за да намери пътя обратно. Един от спасителите, тръгнали да я търсят, я умолява да се откаже. Така на следващия ден тя пътува обратно към дома си в Охайо.
Следващата година тя е решена, че ще измине целия път и се подготвя по-добре. Към инвентара в дънковата си торба добавя фенерче, швейцарско ножче, сламена шапка и шапка за дъжд. Този път успява да стигне до края на пътеката в Джорджия.
Две години по-късно (1957 г.) баба Гейтууд отново преминава по същия маршрут, превръщайки се в първият човек в света, преминал Пътеката на апалачите два пъти. Тя не се спира до тук – освен многото други преходи, през 1964г. тя преминава Пътеката на апалачите още веднъж и става първият човек света, който я е изминал цели три пъти!