Снукърът може да не е сред най-популярните спортове у нас, но със сигурност е изключително интересна игра.
Ние беритата сме любопитни и обичаме да окриваме нови хоризонти. Имахме късмета да разберем, повече за снукъра от Николета Николова, която не само е сред най-добрите ни снукър играчи но и треньор.
WB: Разкажи ни за себе си.
Ники: Казвам се Николета и съм на 20 години. От няколко години насам се занимавам със снукър, като преди съм практикувала други спортове, но само любителски. Освен играч по снукър, от края на месец май съм и лицензиран треньор към европейската билярдна и снукър асоциация.
WB: От кога се занимаваш със снукър?
Ники: Tренирам снукър от 4 години, като преди това съм играла билярд любителски.
WB: Как се запали?
Ники: Съвсем случайно, една вечер превъртах каналите на телевизора и попаднах на някакъв спорт, който не бях виждала до сега. Не знаех дори как се казва и какво е това, само че прилича на билярд до известна степен. Загледах се и се удивих как не изпускаха. Всяка една топка пронизваше центъра на джоба. Продължих да гледам снукър и да следя всяко едно състезание. В един момент просто ми се прииска да стана добра колкото професионалистите и се поинтересувах дали има треньор по снукър в България. За щастие имаше – Братислав Кръстев: треньорът ми и до ден днешен.
WB: От скоро си треньор, какво е чувството? Как виждаш развитието на този спорт в България?
Ники: Чувството да си треньор е доста отговорно. Все още съм нова в треньорската сфера и нямам много опит, но мога да кажа, че подходът към хората е изключително важен в този спорт. Освен треньор, трябва да бъдеш и много добър в отношението с хората и подхода към всеки един от тях.
Развитието на снукъра в България в последните 4 години се засили значително. През 2012-та година се състоя първият професионален турнир в София, което беше страхотна реклама на снукъра. Турнирите продължиха да се провеждат и през 2013-та, 2014-та и 2015-та година, като успяха да напълнят зала Универсиада. Също така забелязвам, че турнирите по телевизията се следят с все по-голям интерес и хората все повече идват да играят снукър в клубовете.
WB: Разкажи ни повече за правилата на скукър? Повечето хора не знаят разликата между билярд и снукър.
Ники: В правилата нямат абсолютно нищо общо. В снукъра масата е по-голяма, джобовете са много по-малки, топките също, но вкарването им е много по-трудно в сравнение с билярда. В снукъра се играе общо с 22 топки – 1 бяла, 6 цветни и 15 червени. Целта на играта е червената топка да се комбинира с цвят, а след като свършат червените, цветните се вкарват по определен ред. Всяка игра на снукър се казва фрейм. Победителят във фрейма е играчът, който направи повече точки.
WB: Кои са местата, където човек може да започне да се занимава със снукър?
Ники: В София има няколко спортни клуба, в които има снукър маси. Играчите от Българската снукър федерация са разпръснати навсякъде, така че където и да отидете, ще има кой да ви покаже. Аз oт една година тренирам в клуб, който се намира в Младост 1.
WB: Колко клуба има в България?
Ники: Не мога да кажа точната бройка на клубовете в България. В София има най-много, в Пловдив са няколко, а в Мездра и Кюстендил има по един клуб. Снукър маси се срещат и в други градове, но тези клубове, в които се намират, не са част от Българската снукър федерация.
WB: Колко състезания се провеждат през годината?
Ники: Ранкинг турнирите започват средата на септември месец и приключват в средата на юни. Всеки месец има по един турнир, като освен в София, има два турнира и в Пловдив. През лятото има и два турнира в Кюстендил, които не са към Българската снукър федерация (БСФ), а са така наречените оупъни.
WB: Наскоро се върна от световно в Мол, Белгия за жени под 21 години. Как мина състезанието?
Ники: Въпреки, че бях далеч от най-добрата си игра, показах добри резултати в групите. Излязох втора с 1 изгубен мач от 4 изиграни. Единственият си мач изгубих от шампионката на турнира.
Първоначално я поведох с 2 на 0, след това се отпуснах, започнах да играя по-безрасъдно и допуснах тя да обърне мача и да ме победи с 3 на 2. Тази загуба ми отреди и по-труден жребий, защото тези, които излизат първи от групите, отиват директно на четвъртфинал, на който играят с по-слабо класирани противници. Осминафиналът срещу състезателката от Южна Корея беше лесен с победа от 4 на 0. На четвъртфинал играх с победителката от последните 2 години. Победи ме с 4 на 0, но само в първия фрейм тя направи голям брейк, следващите 3 се играха по последните 2 топки и за съжаление тогава се предадох психически. Най-важната част от играта е психиката!
Естествено, както на всяко първенство, има и забавни моменти. Един от тях се случи, когато играх с представителка от Русия в груповата фаза. Тя е играч, който не можеше да сдържа емоциите си и в един от изблиците си на агресия, след като наруга няколко пъти топката, която изпусна, дори за малко да си счупи щеката. На нея едва ли й беше забавно, но аз не можах да сдържа смеха си. А несъмнено най-забавният момент е, когато един от реферите трябваше да каже “Nikoleta Nikolova-three”, вместо това той каза “Nikoleta Nikolova-green”. Освен цялата публика даже и самият съдия не можеше да спре да се смее!
WB: Какво ти предстои през идните месеци?
Ники: Турнири, турнири, пак турнири и тренировки естествено (смее се).
Започват средата на септември. След това, в края на ноември има световно в Катар, но не знам дали федерацията ще ме спонсорира да отида. Иначе март месец следващата година започват и европейските – първо отборното, след това и индивидуалното през юни.
WB: Имаш ли любим играч?
Ники: Да, разбира се. Казва се Джъд Тръмп. В момента е под номер 5 в световната ранклиста. Най-големите му успехи са титли от едни от най-престижните ранкинг турнири – UK Championship и China Open, но все още не е печелил световната титла, което е малко разочароващо за човек с неговия потенциал. Но все пак е само на 26 :).
Интервюто взе: Деана Велкова
Снимки: Личен архив