Близо 5000 км. за 14 дни, придружени от 30 кг. сак, включващ палатка, два спални чувала, котлонче и посуда, топли туристически дрехи, бански, един килограм ядки и годежен пръстен – така изглеждаше миналогодишното ни юнско приключение из скандинавсата шир на Норвегия.
С тогавашния ми приятел и настоящ съпруг кацнахме в столицата Осло, където имахме три нощувки и се възползвахме да опознаем града и множеството музеи. Имахме възможността да зърнем сградата на операта, наподобяваща айсберг; най-скъпо продаваната на търг в света картина – „Викът“ на Едвард Мунк; прочутата „Голямата вълна край Канагава“ на Кашушика Хокусай и множество други произведения на изкуството.
Заредени с авантюристични очаквания от новите вкусове на Норвегия (като китова паржола, например), стегнахме багажа и поехме към Lysefjorden. След дълго и изморително шофиране решихме да спрем и да си опънем палатката в безлюдната шир до прочутия връх Kjeragbolten – първата ни набелязана цел. Беше хладно, около 5 градуса, мъгливо, мокро и кално. На следващия ден се добрахме до хижата, от където започнахме изкачването. След 5 км., 2 часа и 30 мин. в посока с отлична маркировка, достигнахме прочутият объл камък, заседнал между две скали над пропастта. За жалост мъглата беше скрила гледката към фиорда.
Прецених, че е хлъзгаво, а и туристическите ми обувки не бяха подходящи за такива подвизи и не посмях да се кача на камъка, макар и да имаше добра обстановка. Чувах стона на падащата вода в близост, а усещането за бездна на крачка разстояние всяваше възхищение и покорство пред природното величие.
Планът за деня беше да хванем ферибота, прекосяващ Lysefjorden , за да се насладим на гледката отдолу и да превземем северната скала – Preikestolen. Настанихме се на палубата и отворихме по една заслужена бира под шепота на десетките водопади в далечината. С удивление наблюдавахме отдолу Pulpit rock – стръмна скала, сякаш „поставена“ на 604-метров пиедестал в надморското равнище. На върха на скалата има почти хоризонтална повърхност от 25х25 м., където дъхът ти спира от панорамата към целия фиорд.
В 21:00ч. поехме към скалата. Бяхме сами, а времето ясно. Точно по залез се откри панорамата с главно „П“! Имаше много младежи, които бяха останали да пренощуват в околността, а аз не можех да скрия радостта от изживяването. Поседнахме на скалата, взирайки се в пейзажа, когато приятелят ми извади малка кутийка. Отвори я, а в нея блещукаше пръстен с голям колумбийски изумруд и диаманти. Аз възкликнах: “Аааа, ти сериозно ли?, „Сигурен ли си?“. Чувствата ни са взаимни, така че защо пък не. Мислех си че сънувам, тъй като умората от деня ми беше в повече. Слизането беше детска игра, а желанието да се натоварим на колата и да намерим подходяща крайпътна отбивка за сън – бленувано.
На другия ден пътят ни отведе в г. Ставангер, известен с паметника „Мечове в скалата“. Това са три бронзови меча, високи по 10 метра, забити в скала на брега, които олицетворяват битките за обединението на норвежките кралства, състояли се преди повече от 1100 години. Тихо и мистично място!
Силно препоръчвам престоя в историческия град Берген и посещението на замъка, старото германско селище, аквариума, пристанището и уникалния рибен пазар, където можеш да видиш и вкусиш необикновени морски дарове от северните морета.
Изминахме цели 1364 км. до г. Bodo, от където се качихме на ферибота до Moskenes, архипелаг Лофотен. Дестинацията беше изключително предизвикателство, тъй като ограничението на скоростта е 90 км./ч. Маршрутът включва множеството остри завои, виещи се по височини и падини, между реки, езера и водопади.
И така, озовахме се в резервата Jotunheimen, Luster, където ареала се промени във високи снежни планини с ниска растителност, безброй езера и глетчери. Изумително! Беше около 0 градуса, а в една отсечка на пътя от двете ни страни имаше снежни стени, високи близо 5 м. Чудя се колко ли големи стват през зимата? Зарязахме колата на една отбивка с десетина кемпера и изтичахме да разгледаме наоколо. Стъпваш и краката ти потъват в мъх и тук – там сняг, поглеждаш и виждаш в езерото огледалният образ на глетчера пред теб. Бяла тишина!
И така, озовахме се в резервата Jotunheimen, Luster, където ареала се промени във високи снежни планини с ниска растителност, безброй езера и глетчери. Изумително! Беше около 0 градуса, а в една отсечка на пътя от двете ни страни имаше снежни стени, високи близо 5 м. Чудя се колко ли големи стват през зимата? Зарязахме колата на една отбивка с десетина кемпера и изтичахме да разгледаме наоколо. Стъпваш и краката ти потъват в мъх и тук – там сняг, поглеждаш и виждаш в езерото огледалният образ на глетчера пред теб. Бяла тишина!
След това късче от рая потеглихме към националния парк Salfjeiit, от където започва арктическия кръг, 66.33.N. Там е и мястото на полярния център, където можеш да изпиеш чаша силно ароматно кафе и да се полюбуваш на входа на арктическия кръг.
Рано сутринта в близост до Bodo ни изненада един дружелюбен лос. Спряхме на пътя и изскочихме от колата. Огромно и смешно изглеждащо създание, нагазило в мочурището се вторачи в нас. Не след дълго изчезна в гората.
Ферибота до Лофотен ни спести ценно време, а и си спечелихме магически гледки към островите, малко безценен сън и среща с един много любопитен тюлен. Цялото удоволствие – 96,8 км. за 3,27 ч.
Акостирахме във филма „Джурасик парк“ – пейзаж от огромни зелени планини, кацнали на островчета, свързвани с асфалтиран път и редица тунели и мостове. Огромните вълни и живописни плажове със златен пясък привличат много ентусиасти, практикуващи хавайски сърф в ледените води на Норвежко море. Тук има отлични условия за къмпинг на плажа, разходка с корабче в търсене на косатки, а през зимата freeride в ски курорт със зашеметяваща гледка от птичи поглед и един от най- добрите спотове за наблюдаване на Aurora Borealis.
И да, тук сърцето ми трепна от радост, съзерцавайки за пръв път северното сияние да танцува в зелено и жълто, докато свирепият северен вятър ме пронизваше, сякаш с кинжали.
Последната атракция от трипа ни беше Troll tunga – продълговата и дълга скала, като език стърчаща над стотици метри пропаст. До достигането й трябваше да изходим 11 км. в посока и да се изкачим от 400м.н.в. на 1200 м. н.в. Е, това си беше изпитание за един ден, което стартира в 15:00 ч. следобед. Твърде късно! Местните ни казаха, че сме луди, но ние буквално го изтичахме на един дъх. В началото изкачването е трудно и стръмно, но после заобиколен от приказни гледки си наваксваш. На езика се чака на опашка, като за сладолед и когато дойде твоят ред, се качваш поединично, правят ти снимка и бягаш! Гледката към фиорда е един път, бездната няма край!
Ще ви препоръчам да посетите Tromso и ако имате сили да достигнете и до NordKapp, стига да не е зимата, поради тежките условия.
Надявам се че съм ви вдъхновила да стегнете раницата за Норвегия и да вземете първият полет! Успех!
*****
Текст и снимки: Райна Тасева
