Кой да знае, че Гърция предлага чудесни условия за каране на ски и сноуборд, и то съвсем близо до България? Южната ни съседка, която предимно свързваме с разкошни плажове и необятни острови, ни изненада съвсем приятно със зимния курорт Фалакро, който посетихме в последните дни на 2018 г. Нямахме много информация за мястото, освен че се намира на 2 часа с кола от Банско и че целодневната карта е 8 евро. И въпреки това идеята да караме на ново място ни се стори много примамлива и бързо стегнахме екипировката, дрехи и куче Кайа.
Преди да стигнем във Фалакро посветихме един ден на разходка в Рила. Присъединихме се към веселата компания на опитните скиорите Димитър Беров, Росен Спартянов и Ники Георгиев, с които изкачването до хижа Македония не беше чак такъв зор. Денят беше разкошен, изключително слънчев и пред нас се откриха спиращи дъха гледки.
Преходът до хижата отнема около 3-4 часа в зависимост от темпото на пантене/ходене. Маршрутът минава през биосферния резерват „Парангалица“, където растат едни от най-старите смърчови гори в България. Ние издъхнахме на последните метри от хижата, но пък момчетата от БАССЕС се качиха до връх Голям Мечи връх (Айгидиг), където изпратиха последните слънчеви лъчи за деня.
На следващия ден тръгнахме по тъмно от село Баня и след бързо спиране за здравословни банички се насочихме към граничния пункт на Гоце Делчев. За наше щастие нямаше никакви опашки и час по-късно планината със снежните върхове изникна пред нас.
Фалакро (още наречена Боздаг) е планина от Рило-родопския масив, в близост до град Драма. Най-високата точка е връх „Свети Илия“ (2232 м), до който се стига за около час преход от ски зоната. Курортът от своя страна е разположен на приблизителна надморска височина от 1700 м. Пътят до курорта е добре поддържан и изключително живописен заради голямата денивелация от подножието на планината до горе. В един момент на хоризонта се появи Бяло море, осветено от първите слънчеви лъчи за деня. Ясно се виждаха и корабите, плаващи около остров Тасос – гледката е зашеметяваща.
Курортът се обслужва от 1 четири седалков лифт, 1 двуседалков лифт и 7 влека. Общата дължина на пистите е 20 километра. Както вече споменахме, цената на еднодневната карта е 8 евро, а такса за паркинг няма. Планинският пейзаж на ски зоната се доближава повече до алпийския, отколкото до нашите планини. На гръцки думата „φαλακρός“ означава плешив и това определение най-точно пасва на склоновете на Фалакро. Планината е гола, почти без никакви гори за сметка на обширни склонове.
През целия ден грееше ослепително слънце, нямаше никакъв вятър – хванахме най-добрите условия за каране. Снегът не беше кой знае колко много, но пък беше стабилен и достатъчен за каране извън пистата. Въпреки кората на места и позаровените камъни, успяхме да си намерим един приятен склон без никакви следи. Прекарахме целия следобед в шарене на следи по голия склон, без никакъв стрес, ухилени до уши.
Определено препоръчваме Фалакро като алтернативно място за кареане. Всички хора, с които се срещнахме бяха много мили и отзивчиви и със сигурност ще се върнем отново.
Третият ден от пътуването ни мина без каране заради буреносен вятър. За сметка на това посетихме село Орцево – най-високото село в Родопите.
Запознахме се с Муса, местният разказвач на истории и съдържател на единствената кръчка в селото, който ни запозна с най-ракошният залез за сезона. Пирин планина се откри, пламнала в огъня на залязващото слънце.
Благодарим на Роската, Митака и Ники за страхотното пътешествие и че се погрижиха никога да не ни липсват суджук и желирани бонбони! Скоро пак! 🙂
Текст: Марина Юнакова
