Winter 2020/2021: А Very Berry Photo Gallery
23.05.2021

Във високата планина все още има условия за пантене и пускане, но зима 20/21 за нас приключи и ни става мило като се върнем назад и си припомним колко хубава беше всъщност!
Въпреки че втора поредна зима, сме в пандемия, намерихме начини да не загърбим любимия спорт и да сме заедно, да поддържаме връзка, да споделяме снимки, планове и емоции, макар и главно виртуално! Успяхме да се съберем, за да посетим курс по лавинна безопасност заедно, почти всеки уикенд имаше по някое бери из планините, пантихме до Черни връх и не само, пускахме се с борда по Залез слънце, качихме зимна Тодорка и Каменица, стигнахме до Тевно Езеро, бяхме с децата си в планината, учейки ги да я обичат така както я обичаме ние..
Изключително сме благодарни за изминалите месеци, за всяка снежинка, за всеки миг, прекаран горе в планината с любимите хора!

Споделяме ви разкази и снимки на някои от нас за изминалата зима през нашите очи:

Съни


За мен тази зима си мина в изолация, но и хубаво каране, с катерене на приятни места, нощни спускания е гората, пусти позабравени писти.

 

 

Алекс

Тази година истинските и щастливите карания бяха с един скиор повече, което е чиста гордост. Стремежът към планината беше по-голям от всякога, всеки свободен миг беше прекаран там, където сме по-смирени и свободно дищащи, там където се чувстваме на мястото си - горе в планината. Гледките, снегът, върховете и споделените мигове, благодарни сме за всички тях и с нетърпение очакваме следващия сезон с надежда да сме още по-усмихнати и себе си.

Поли

Зимата в планината с няколко месечно бебе се оказа напълно възможна и много прекрасна. :) Витоша винаги ми е била една от любимите планини и тази зима прекарах най-много време именно там. За мен беше една прекрасна зима, която все още не искам да пускам да си ходи :)

Марина

За мен този сезон преминава предимно в Банско, където съм се заселила в духа на хоум офиса. Съвсем в края на сезона се престраших да се кача на връх Тодорка, който дотогава гледах със страх и възхищение от курорта. Горе е невероятна красота, съвсем алпийско се чувства с морето от върхове наоколо. Върхът сам по себе си е доста опасен, затова задължително препоръчвам да се катери с хора, които познават релефа и склоновете. Междувременно успях да отскоча и до Мальовица няколко пъти за големия сняг. Там ми е много любимо за каране през седмицата, когато има нов сняг, тъй като почти няма други хора, а пусканията могат да се съчетаят с изпращане на мейли в почивките. Този сезон посетих и Ниво 1 на курсовете по лавинна безопасност, организирани от БАССЕС. Изключително съм доволна от преживяването и всичко научено и препоръчвам с 2 ръце!

 

Маги

Отминават дните, като малки снежинки от бяло-сивото небе. Изпращаме заснежените лифтове с усмивка на лице. Останали са топлите спомени от студените склонове и незаменими приятелства. Лепим коланите и тръгваме нагоре да хванем и последните преспи. Една прекрасна зима е на път да се изтъркаля с незабравимите си преживявания.

Кали

Тази зима премина в обиколки на различни планини - било то със снегоходки или със сноуборд, от Рила през Пирин, та чак до Копаоник (Сърбия).
При един от големите снегове успяхме да отскочим до Рилски езера и да се радваме на прясна пудра и никакви хора (може би защото бяха - 20 градуса :D ). Бях забравила какво е да се любуваш на гледката, докато мръзнеш на лифта - това си остава един от любимите ми дни от тази зима!
Имах щастието да направя 17-километров преход из Рила и да видя замръзналия водопад Скакавица - ако не сте го виждали, разходете се до него следващата зима. Гледката е невероятна! Сбъднах си и една мини мечта - да отида до Тевно езеро през зимата. Макар че оцелихме гъста мъгла, съм благодарна за това приключение. Това ми беше първа зима, посветена на снежни преходи, а не толкова на каране на сноуборд и видях планината в съвсем различна светлина. Вече сме месец май, навън са 30 градуса, а аз само си мисля за снежен Пирин ..

Фати

Тази зима имах щастието да живея в любимата ми планина - Рила.
Боровец ни стана дом още през октомври, когато започнахме трепетно да чакаме всяка снежинка и кратък снеговалеж. Катерехме се често нагоре, осиновихме си "местно" хъски и се потопихме изцяло в атмосферата и спокойствието на планината. Сезонът, макар да започна леко късно, ни подари много сняг и незабравими моменти. Направих първото си зимно изкачване и спускане от вр. Мусала, докоснах се до пътеките на козите на вр. Дено и неговите улеи, сприятелих се с всички местни котки и кучета, и най-вече имах късмета да наричам най-високия дял на великата Рилска пустиня "заден двор". Все още не съм готова да пусна зимата и се надявам, че планината ще ни допусне да се порадваме и в предстоящите слънчеви дни, стига крачетата да позволят. Благодаря на всички, с които споделихме моменти из Рила тази зима. Весело лято!
Галерия:
лонгборд уроци