Винг Чун – бойно изкуство, създадено от жена за жена
04.06.2012

В превод името му означава -  „Прекрасна пролет”. Неговите корени можем да открием години назад в историята на Китай.

Монасите от Шаолин са добре познати по целия свят с уменията си в бойните изкуства и са станали направо като легенда. В началото тренировките им започнали като обикновени сутрешни упражнения, но постепенно прераснали в няколко различни бойни системи, с които членовете на манастира се защитавали в битки. Те бързо се научили как да поддържат здраво тялото си, чист ума и да живеят богат душевен живот, който не значел нищо, ако не можеш да се защитаваш от нападатели..

Като много други бойни изкуства е трудно да се определи кога точно и как е създадено  винг чун.

Легендата разказва, че монахиня от манастира Шаолин, на име Инг Муи, е първосъздателката на бойното изкуство.  След политически гонения Инг Муи напуска с неколцина монаси Шаолин, заселвайки се в планината Тай Льон. Там тя предава своите умения на млада девойка, наречена Им Винг Чун, за да я научи как да победи местен земевладелец в ръкопашен бой, за когото трябвало да се омъжи.

Винг Чун се характеризира с икономични движения, стабилни позиции, бързина  и  практическа насоченост. Това е изкуство, създадено от жена за жена. При него се използва силата на противника срещу самия него и позволява на по-слаб физически човек да се справи с противника си. Винг Чун е една от най-усъвършенстваните системи за самозащита, защото залага на няколко принципа, приложими в различни ситуации, а не на заучени бойни тактики.

Четири са практическите принципи на боя и силата - освободи се от собствената си сила, освободи се от силата на противника, използвай силата на противника и тогава използвай своята собствена. Философските принципи са част от будизма и конфуцианството.

Идеята зад Винг Яун е да се атакува централната линия в тялото на опонента и да се удрят жизненоважни точки. Това е много ефективно за изкарването му от баланса и предотвратяването му да има възможност да атакува. В сърцевината си Винг Чун е удряне и унищожаване на целта. Вместо да понася ударите, практикуващият винг чун ги отразява и използва силата на нападателя срещу самия него. При тренировките по Винг Чун се използва дървена мишена, по която се нанасят удари и която калява ръцете на трениращите. В повечето бойни изкуства първо се прави блок, а след това се нанася удар. Във Винг Чун тези две движения са комбинирани в едно. Няма пауза между двете. Когато атакуващия напада, практикуващия Винг Чун избягва удара и използва силата на нападателя за да нанесе контра-атака.

Много често се смята, че жените не могат да тренират бойни изкуства и да се занимават със самоотбрана, защото са физически по-слаби и всеки мъж може да ги победи. А това води до нагласа при жените, че те не могат да се справят с нападението на един мъж.
Подобни предварителни убеждения и предразсъдъци са породени от непознаването на женските способности, особено за реакцията в екстремална ситуация. Жените смятат, че са по-слаби, а мъжете по-силни и че не могат да направят нищо в опасна ситуация, когато са атакувани. Но това далеч не е така. Безспорен факт е, че на жените от природата им е дадена по-голяма издръжливост и по-висок праг на поемане на болка.
Много често мъжете се „декорират” с допълнителни мускули по телата си от желанието си да имат нещо като естествена броня срещу удари и атака. Това ги прави, според тях, и по-защитени, но често прекомерното трупане на показни мускули е породено и от неосъзнат или осъзнат комплекс. Да имаш големи мускули и да ги разхождаш, за да ги гледат другите, не означава, че можеш да ги използваш ефективно за атака или защита.
За жените е добре да знаят, че и най-мускулестият мъж няма защита и мускули върху важни жизнени точки, които могат да са обект на атака. Това са очите, носа, гърлото, слепоочията, ушите, тила, слънчевия сплит, слабините, коленете, гръбнака и бъбреците.
Никой не е предпазен от атака в тези места и е трудно да се опазят всички те, особено ако не си тренирал.

Въпреки всичко, основният проблем при жените е психологически - това е идеята, че трябва да се удари друго човешко същество. Често жените предпочитат да бъдат ударени, но не и да ударят те самите. Те предпочитат да поемат болката, но не и да причинят болка на другиго. По тази причина ролята на жертва е често приписвана на жената.
Затова в един конфликт жената не трябва да приема предварително ролята на жертва, а напротив, да прояви своите духовни и физически умения и да атакува там, където трябва и когато трябва.
Не бива да се пропуска момента на атаката и изненадата, защото те са изключително важни за изхода от ситуацията. Но най-важно е решението за смяна на ролята – „аз не съм жертва и няма да се държа като такава” – магически променящите думи, които не трябва да се забравят.
Да се защитиш не е лошо, нито недостойно! По-недостойно е някой да се опитва да те нарани или да унижи.
Затова словесната защита или физическата самозащита не са невъзможни, ако решите, че вече няма да сте жертви.
Но цялата ви увереност не може да бъде само в думите и самовнушението, без да тренирате определено време при квалифицирани инструктори как се удря, къде се удря и кога се удря, за да придобиете сигурни и уверени реакции.




Галерия:
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци