SZIGET 2015 или историята на моето най-лудо лято


Тази година няколко берита имаха възможността да присъстват на SZIGET - един от най-големите фестивали в Европа, за който ви бяхме споменали тук. Фати беше една от късметлийките и реши да сподели впечатленията си с всички нас в кратък пътепис:

"2 седмици след края на щурото пътешествие, което ми се е случвало това лят, най-накрая събирам сили и време да споделя всички невероятни впечатления и спомени, които ще остави у мен SZIGET 2015 фестивалът, на който имах шанса да отида.

Всички видеа, снимки и статии, които бях чела за събитието нямаха и шанс да ме подготвят за това, което наистина предстоеше.

Пристигнахме в Будапеща рано сутринта на 10-ти август, който беше и първият ден за фестивала. Още на влизане към входовете за фестивалната зона, няма как да не останеш безразличен към приятната тълпа, която те заобикаля - хора от цял свят, непринудено облечени и усмихнати. Почти всеки носи воден пистолет или спрей с вода, за да разхлади себе си и околните под лъчите на яркото слънце в града. 

След като за не повече от 10минути успяхме да вземем прес гривните си и фестивалните паспорти, с които да влезем във фестивалната зона, се запътихме към нея по главния мост, който свързва острова с града. 

Първите впечатления от фестивалната зона бяха факт още само 100 м.. след като влязохме в нея: Фестивални флагчета и безброй красиви и цветни арт инсталации са първите гледки, които посрещат очите на фестивалните посетители.

Ние побързахме да намерим своето място за къмпингуване и опънем палатките си - добре сработен процес след приключенията това лято, запознахме се със съседите си - предимно от Нова Зеландия, Австралия и Холандия, след което веднага се запътихме да обикаляме. 

За наша приятна изненада, къмпингът ни се намираше до спортната зона на фестивала, в която се помещаваха няколко игрища за плажен волейбол, няколко стени за катерене, air bag възглавница и трамплин за скачане, boulder стена, футболно игрище и какво ли още не. 

В непосредствена близост се намираше и басейнът за foam партита (иначе казано партита с пяна), в който така и не посмяхме да влезем.

За щастие се намирахме в непосредствена близост до главната за фестивала алея, в която се помещаваха и адаски много и разнообразни по вид места за хапване и свежи напитки. 

Развълнувани от предстоящата седмица се запътихме към първото парти за деня - партито с балони. Красива и незабравима гледка, която ще остави спомен за цял живот.

Както вече споменах мащабите на фестивала са умопомрачителни. Целият ден не ни стигна, за да успеем да обиколим дори 1/5 от острова, а гледката, която видео стените на главната сцена представиха вечерта, най-накрая ни даде сметка къде точно се намираме - на едно от най-интернационалните кътчета от планетата през тази седмица. Усещането да си на едно и също място по едно и също време с още над 100 000 души е наистина несравнимо. 

И тъй като мога да продължа да разказвам с часове наред за всички невероятни хора, които срещнахме, красиви инсталации, които видяхме и невероятните банди, които чухме, нека просто покажа няколко снимки от любимите ми места и моменти в нехронологичен ред: 

Концертът на Florence and the machine определено беше любимата ми част от богатата музикална програма на фестивала. Флорънс е толкова артистична и красива! Гласът й е непоклатим, а танците й - повече от грациозни. Имах късметът да бъда на 20м. от нея през цялото време и определено ще запомня този концерт за цял живот.

Color party-то също ще бъде момент от фестивала, който годините трудно ще изличат. В един и същи момент 90 000 души хвърлихме едновременно във възхуха красивото и цветно брашно, което организаторите ни раздадоха. Макар че за няколко секунди не можеше да се диша и покрай това изгубих гласи си безвъзратно за следващите 2 дни, гледката от случилото се, определено си струва.

Напук на очакванията, че на толкова голям фестивал трудно ще намериш лично пространство, намерихме тази малка и уютна сцена, където попаднахме и на Arctic Monkeys tribute, по-късно old school hip hop party и много готини хора.

Закриващото парти! Макар и да не съм почитател на Martin Garrix и електронния жанр в музиката като цяо, нямаше как да остана безразлична към последното парти на главната сцена. Феерия от светлини, танцуващи хора и хиляди color stick беше един достоен завършек на цялата седмица, изпълнена със смях, танци и щури моменти.

Макар че съм ходила и друг път на фестивали, било то у нас или чужбина, мащабите, обстановката и високото ниво на организация, което ни посрещна на Острова на свободата в Будапеща, са нещо, което никога досега не съм виждала и няма да забравя. 

Искренно препоръчвам на всички, които се чудят дали да посетят SZIGET 2016, изобщо да не се колебаят. Фестивалът, напълно незаслужено, не е достатъчно популярен у нас, а трябва!

Използвам възможността, за да специално благодаря на организаторите и най-вече ПРЕС-организацията към SZIGET, за това че ми позволиха да изживея най-лудото си лято.

снимки: официална галерия на SZIGET




Галерия:
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци