Защото всичко зависи от нас самите...
16.07.2015

Тези няколко реда са вдъхновени от силата и решителността на едно българско момиче.

Защото понякога ни трябва една такава истинска история, за да осъзнаем, че всичко в живота е постижимо.

Стига да имаме желание, да сме достатъчно уверени в себе си и в това, което правим и най-вече да мислим позитивно.


WB: Разкажи ми малко повече за живота си преди да дойдеш в Тайланд?

Саби: Преди животът ми да се промени и да ме отвее в далечен Тайланд, живях 10 години в Люксембург.

А как се озовах в Люксембург? След гимназията, дори не се и замислих да кандидатствам в България, вярвах в себе си и знаех, че искам да уча в чужбина. Сестра ми вече живееше в Люксембург и дефакто заминах при нея. Кандидатствах и ме приеха специалност  Мениджмънт.

Животът далеч от бащината къща много ми хареса (смее се) – без вечерен час, без забрани.

Естествено имаше си и недостатъците.

Нашите нямаха възможност да покрият разходите по обучението ми, нито да ми пращат пари, с които да се издържам, затова ми се наложи да работя.

И така вечерно време работех в един ирландски пъб.

Но както казват хората, всяко нещо в нашия живот се случва с причина.

Именно в този бар се запознах с един човек, който промени живота ми и се оказа ключова фигура в него. Тук срещнах Тобин – сегашният ми приятел. Всичко това се случи през 2005 г. 

След като завърших бакалавърската си степен през 2008 г. реших да замина за Австралия. Причината беше Тобин.

В Австралия прекарах 6 месеца, след което се прибрах в Люксембург. Все още имах желанието да се развивам и исках да завърша образованието си. Започнах работа в голяма компания и се записах да следвам магистратура.

Занимавах се с консултантска дейност и тогава всичко това много ми харесваше. Успявах да съчетавам работата с образованието. Бях намерила своето място в Люксембург и се чувствах добре.

Един ден обаче осъзнах, че живея в един измислен свят, в една затворена кутийка.

През 2011 година, Тобин се беше появил отново в живота ми и ме накара да отворя широко очите си и да прогледна. Осъзнах, че живея в едно клише  -  аз съществувах, аз не живеех.

Тобин беше заминал за Тайланд, беше открил своята страст – фрийдайвинга и не искаше и да чуе за Европа. Той беше щастлив и аз го виждах.

И така любовта надделя и през лятото на 2012 година се озовах за първи път в Тайланд. Бях там за три седмици, с една приятелка решихме да направим малко пътешествие из страната. Няма да забравя, как седях на плажа и си мислех за Люксембург и в същия този момент изпаднах в неистов рев. Осъзнах, че живея в една затворена, преустроена система, с наложени правила, стрес, упреци, предразсъдъци и негативизъм.

В тази така добре измислена система аз имах статут на „щастлива, професионално успяла млада дама“. С престижна работа, хубава заплата, колата, която винаги съм искала, марковите дрехи и лъскавия нощен живот.

И там на този плаж, заобиколена от палми и два-три кокосови ореха, кристалната вода и тропическите рибки, осъзнах, че съм постигнала не това, което аз искам, а това, което обществото ни иска – и тогава го разбрах, аз не бях щастлива. Сигурността, в която живеех не ме правеше щастлива.

Това беше последният ден от ваканцията ми и първият  ден от новия ми живот. Прибрах се в Люксембург, само за да се уверя, че съм права – намусени лица, изкуствено създадени проблеми, стрес.

Решението беше по-лесно, отколкото си мислех – взех телефона и поставих началото на края на така „добре уредения“ си западно-европейски живот.

Отне ми година и половина да подготвя заминаването си, но най-накрая дойде и така дългоочакваният ден – 1 март 2014 година. И просто така, без да съжалям и за секунда вече бях в Тайланд. Бях повече от готова за новото начало.

Мисля си, че до ден днешен, родителите ми все още не могат да разберат, как така успях толкова лесно да оставя всичко и да поставя началото на новия си живот на едно далечно и непознато място, с толкова различна култура и обичаи.

WB: И на мен ми е интересно как така с лекота си оставила така мечтания за мнозина уреден живот в Западна Европа, за да дойдеш да живееш на място, на което дори не си знаела какво те чака?

Саби: Ами с много любов и вяра. Вяра в начинанията. Аз смятам, че мислите ни днес, градят нашето утре. Имах големи амбиции и не исках да пропускам шанса си. Вратата към нещо ново се беше отворила и аз просто трябваше да се усмеля да мина през нея.

Вярвам, че нещата се случват винаги в правилния за нас момент и най-важното, когато животът прецени, че сме готови за даденото изпитание.

Това беше най-смелото и прекрасно решение, което съм взимала през живота си. Нещо, което направих за себе си – голяма стъпка, за голяма промяна в лично и професионално ниво.

Аз съм упорит човек и реша ли нещо, то ще стане. Много съм си патила от това, но и много съм научила, именно защото съм била упорита и не съм се отказвала.

А определението „уреден живот“ е много правилно, защото осъзнах, че „уреден живот“, за мен не е еквивалент на „щастие“, ами на „страх“.

WB: Какво те кара да мислиш, че тук ще намериш щастието, което не си намерила в Европа?

Саби: Нагласата на хората и усмивките на лицата им.  

Материалният свят не ни прави душевно богати и тук хората са го осъзнали.

Липсваше ми спокойният сън вечер и усмивката на лицето ми сутрин.

Липсваше ми спокойствието в живота и слънчевите дни, липсваше ми положителното мислене и това хората около мен да показват емоциите си.

Липсваше ми удоволствието от работата. Всяка сутрин се събуждам и прекарвам 5-10 мин. в леглото, мислейки си за живота ми днес и благодаря на вселената, за всички предоставени ми възможности, за всички уроци, които ми е дала и най-вече, че съм тук и сега.

WB: С какво животът тук е по-различен?

Саби: Животът тук е някак си по-лесен. Няма го стреса. Ако днес не успея да свърша нещо, ще го свърша утре, а ако пак не се случи, ами значи просто не е трябвало да се случва. :) 

WB: Успя ли да си  намериш работа тук, с какво се занимаваш сега?

Саби: Смее се..Ами в момента се занимавам с нещо, с което не съм си и представяла, че бих се занимавала.

С Тобин инвестирахме всичките си спестявания в една обща мечта – отворихме си собствен бизнес.

Аз винаги съм искала да имам своя собствена фирма, а той да се занимава с екстремни спортове и така днес мечтата ни е факт - Extreme Academy, Koh Tao.

Успяхме да купим две моторни лодки, с които предлагаме нещо като бутиков туризъм. Тук на острова, по-голямата част от организираните екскурзии предлагат масов туризъм. Ние искахме да предоставим на хората нещо по-различно, нещо което наистина ще остане за тях спомен за цял живот.

Днес можем да се похвалим, че нашите екскурзии покриват почти всички желания на туристите – от екстремен риболов и уейкборд, до романтични круизи по залез слънце.

Ключът към успеха ни, според мен е, че правим всичко с голямо желание и любов. Всеки един клиент е специален за нас. Мисля, че личното отношение към всеки един турист е много важно, и виждам, че хората оценяват именно това. Тобин познава острова много добре и е прекрасен гид. Води хората на места, които иначе не биха могли да открият сами.

Към Extreme Academy Koh Tao, отворихме и малко кафене -  North Bondi Cofee Shop. То е моята лична мечта, която проектирах и градих в мислите си години наред. Аз съм фен на правилното и здравословно хранене и винаги съм искала да правя и предлагам на хората такава храна. Засега в кафето продаваме сокове, които са по моя лична рецепта, а всички продукти са винаги пресни. Това е хубавото на острова – истинска и чиста храна, която можеш да си купиш от пазара, нещо което ми липсваше в Люксембург. Освен соковете, предлагаме и „истинско кафе“. Казвам го, защото на много хора не им е известно, че в Тайланд почти навсякъде кафето е инстантно.

WB: Срещнахте ли трудности по пътя, все пак и двамата сте чужденци, а да започнеш собствен бизнес не е лесно, дори в родната си страна?

Саби: Срещнахме и продължаваме да срещаме, но както при всяко начинание началото е най-трудно.

Но планът беше ясен - начални вложения, интересни идеи и много вяра и желание за успех.

Парите, с които разполагахме в началото много бързо отлетяха. Затова и на двамата ни се налага да работим и друга работа, за да можем да инвестираме в рекламата и развитието на мечтата ни. Тобин продължава да се занимава с фрийдайвинг, а аз работя в един хотелски комплекс. Всичко, което изкарваме влагаме в нашето „бебче“. Трудно е и е доста натоварено, но си заслуважа =)

Доста хора ни разочароваха и ни предадоха, но ние сме позитивни и вярваме, че ще успеем.

Аз винаги съм вярвала в старата поговорка, че всяка затворена врата отваря поне други три.

Но ние сме и късметлии до някаква спетеп. Що се отнася до легалната част, нещата бяха по-лесни за нас.

Тобин е съсобственик в една вече утвърдила се фирма на острова и всъщност Extreme Academy беше регистрирана като дъщерна фирма.

Няма да забравя, как един ден казах на баща ми „Тате аз уча за шеф, един ден ще имам собствен бизнес, щастие и спокойствие. Не искам  да работя за компании, които изпълват живота ми само и единствено със стрес. Искам другите да работят за мен...“ той ме погледна и ми каза „ Сабина, ти си се депресирала, това са пълни глупости“.....Ей тате, аз успях!

WB: Кой каква роля играе в това ви начинание?

Саби: Тобин е по забавлението....(смее се), не не исках да кажа, че той е човекът, който се занимава със самите екскурзии – той кара лодките, гмурка се и забавлява туристите. Аз съм по-отговорна от него. Занимавам се с рекламата, резервациите, като цяло с цялата административна работа.

Ние сме една неочаквано добра комбинация и вярвам, че един без друг нямаше да стигнем толкова­ далеч :)

WB: И все пак има ли нещо, което ти липсва тук на острова ?

Саби: Липсва ми семейството и най-близките ми приятели, но с усмивка казвам, че те са само на един полет разстояние.

WB: Как виждаш живота си след  5 години? 

Саби: Много преуспяла и щастлива. Extreme Academy е номер едно компания на острова.

Идеалната ситуация в главите и на двама ни с Тобин е да работим половин година, а останалата част от годината да прекарваме в пътешествия по света. И аз и той страшно много обичаме да пътуваме.

WB: Днес поглеждайки назад и виждайки пътя, който си извървяла, какво би искала да споделиш с хората?

Саби: Искрено се надявам, че всеки един човек в даден момент ще се събуди и ще си отвори широко очите.

Животът е такъв, какъвто сами си го направим. Ако не сме щастливи, виновни сме си самите ние. Но това е добра новина, тъй като промяната е изключително лесна, стига само да поискаме и да се осмелим.

Един съвет – следвайте мечтите си и разчитайте единствено и само на себе си. Не спирайте да слушате вътрешния си глас!

Ще падате, ще ставате, но не се отказвайте. Продължавайте!

Всяко препятствие е просто още една стъпка към успеха.Няма невъзможни неща – имайте големи мечти, за да пожънете големи успехи.

Интервюто взе лично от Тайланд - Северина Митева






Галерия:
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци