Нели Кечева и нов национален рекорд по фридайв


Нели Кечева и нов национален рекорд по фридайв
23.03.2015

За четвърта поредна година се проведе традиционното международно състезание по свободно гмуркане Sofia Freediving Cup.

Тази година то протече много силно и приключи с нов национален рекорд и златен медал в статичната апнеа за нашето момиче Нели.

Нели започна всичко след като я изпратихме на един курс при нашите приятели от Seanomad. Оттогава тя е част от отбора им и се развива с пълна сила!

Вижте какво сподели тя с нас:

"Ето ме пак с нова историйка, с нов медал (първият ми златен) и с национален рекорд. Официално съм най-добрата българка в дисциплината статична апнеа или най-просто казано това е задържане на един дъх под вода за най-дълго време. Ето как се случи всичко.

Състезанието се проведе отново на басейна в Банкя, където се състоя и миналата година. Всичко протече в един ден за разлика от предишните състезания, но мисля, че така е дори по-добре – по-стегната организация и с по-малко напрежение заради факта, че всичко се случва днес, а довечера и утре празнуваме или пътуваме. Имаше участници от шест държави - тях ги чакаше пътят.

Вече познавах мястото и се чувствах малко повече в свои води, отколкото на предишното състезание през 2014г. Тогава нещо малко се поизложих. Да ме питате защо – не мога да отговоря точно. Май не ми беше ден. То и такива дни трябва да има, все пак и лошият опит е някакъв вид опит. Тогава излязах от водата преди да направя 2 минути заради разни негативни мисли, които ме разконцентрираха. Като излязах преждевременно съдийката се пошегува, че жена не може дълго време да мълчи и за това съм излязла толкова рано - да си кажа приказката. По това време личният ми рекорд беше 4:37 мин, направен само веднъж на тренировка. Преди това официалното ми постижение беше 4:16 мин на състезание в Ниш, Сърбия. Но нека сега да разкажа за Sofia freediving cup 2015.

За това състезание целта ми беше само една – 5 мин статика. Това е. Сметката е проста - правя 4:37мин, значи ще се стисна за още 20 сек. И готово. По- малко важна ми е динамичната апнеа, но и там бих се раздала при евентуален провал на статиката.

Появихме се с още един от участниците навреме за записването на място, което беше няколко часа преди стартовете и имахме предостатъчно време да се облечем, да загреем, да изстинем, да разтегнем, пак да изстинем, пак да загреем и да се подготвим за старта. С две думи време имаше.

Първата дисциплина беше статичната апнеа, а после следваше динамичната със и без плавници. Аз бях записана за едни от първите стартове. И по-добре според мен, защото ако бях стартирала по-късно щях до стартовото си време да гледам другите участници, да им следя времето, да мисля, да се натоваря с притеснения, емоции…нямаше да е много добре. Така с достатъчно време за разпускане вече бях направила баланса на ума и тялото с няколко минути дихателни упражнения, медитация за сваляне на пулс, а преди това суха апнеа тренировка за последващ максимален опит. Чух си името на високоговорителите. Чувствах се спокойна и се насочих към старта, където във водата стоеше моят треньор Любомир Стефанов a.k.a. виновникът за всичко. Но за неговият принос след малко.

Преди старта си всеки състезател бива извикван по високоговорителите, след което има две минути за раздишване и подготовка до вземане на последния дъх преди потапяне. Последните секунди от тези две минути се отброяват наобратно по високоговорителя, а след изтичането им има десет секунди, в рамките на които състезателят трябва да се е потопил. Обратното и последващото право броене за мен са голям „повдигач” на пулс. Всеки път като чуя отброяването започвам да се вълнувам, а разбирам че се вълнувам като вляза във водата и си чуя пулса как се мъчи да избие през ушите. И този път стана така. Отброяването започна, поех дълбоко дъх, потопих лице и се отпуснах. Отпуснах ръцете, краката, а накрая главата и раменете. Пулсът в ушите ми постепенно затихна и зачаках. Загледах танцуващите слънчеви отблясъци в прозрачно-синята вода. Те ми помагат за релаксацията на ума. Започнаха първите пориви за дишане, които са слаби в началото и с времето се засилват все повече. Когато станат осезаемо силни, тогава за релаксация сменям тактиката - затварям очи и си мисля как съм опряла буза в пясъка и виждам само трите цвята, преливащи се и в същото време открояващи се един от друг - златният пясък, тъмносиньото море и светлосиньото небе. Визуализацията на всеки един елемент поотделно ми дава още малко време спокойствие на ума и ме разсейват от негативни мисли свързани с желание за дишане.  

Има един момент, в който поривите за дишане са толкова силни, че мозъкът ти крещи да излизаш и би дал всичко за един свеж дъх, но ако успееш да изтърпиш тези мисли и шутове в корема после виждаш, че все пак са търпими и можеш още.  Аз на всяко състезание имам момент по време на поривите, в който съвсем ясно тръгвам да излизам и нищо не може да ме спре. Това става в порядъка на 2:30-3:30мин. Тук на помощ идва моят треньор, който е толкова добър, че във всеки един момент много добре знае как си, кога си, защо си, колко можеш, можеш ли още и трябва ли да излизаш.  

И този път кризата се случи. Към 3те минути тръгнах направо да си ходя, посегнах с ръце да се хвана за ръбчето, но Любо ме усети и почна голямото залъгване. Каза ми, че съм много добре, рано е да излизам, че поривът ми идва късно (което е добре), че съм минала 3:30мин, почти на 4:00мин съм, кара ме да изпълнявам разни команди от рода на показване на ляв показалец,  десен палец, казва ми времето за момента, казва ми, че спокойно мога да направя още няколко секунди и така ме кара да мисля за неща, които разсейват мислите за дишане и карат времето да тече някак по-бързо. Също така той ме гледа как реагирам, колко бързо изпълнявам задачките, които ми дава и така се ориентира в какво състояние съм. Когато минаха 4те минути почувствах прилив на увереност, че мога още малко и ще направя 5:00 минути. Все пак избутах 4, а остава само още 1 мин. След малко Любо ми каза, че наближавам 5 мин и много бавно да посегна с едната ръка да се хвана за ръба, после и с другата и накрая да стъпя с крака на масата, специално потопена под вода за удобство при излизане. 5-7 сек преди 5те минути, когато Любо ме видя, че поривите са прекалено силни и тялото ми видимо се гърчи в спазми, тогава ми каза да излизам. Каза го още веднъж, а после повиши тон и започна да ми вика, че съм на 5 мин и ТРЯБВА да излизам. Той прави това за моя безопасност и за зачетен опит. Ако изляза от водата и съм в състояние на полусъзнание, самба или изгубя съзнание, не изпълня правилно протокола в рамките на 15 сек.(сваляне на лицева екипировка, подаване сигнал „ок” с ръка и изговаряне на „I’m ok” към съдията) и нямам визуален контакт със съдията може да ми се даде жълт или червен картон, което води до незачитане на опита. Докато Любо изговори 2-3 пъти да излизам бях стигнала 5та минута, но вече бях решила да задържа 1-2 секунди след 5те минути за по-сигурно. Просто исках при евентуално разминаване на хронометъра на Любо с този на съдята да имам 1-2 сек аванс, който да ми осигури зададената цел от 5 мин. И така стиснах се за още 1-2 сек (които после се оказаха 4сек) и излязах. Как съм изглеждала още не знам, но поех дъх, задържах го за 1-2 сек, после поех втори и тръгнах да свалям маската, забелязах, че ръката ми леко трепери, но това изчезна още докато подадох сигнал ок с ръка, а после казах, че съм ок, погледнах съдията в очите, даже се усмихнах въпреки насеченото ми дишане и зачаках картона. Няколко секунди по-късно съдията извади белия картон и това за мен беше началото на празненството под надслов „три дена яли пили и се веселили”.  Много се зарадвах. Резултат 5:04 мин беше отчетен и националният рекорд беше реализиран. Ех, че хубаво!

Но не се разминах и без мъмрене. Любо ми се скара, че не го слушам и е трябвало да изляза когато ми казва, но в същност се оказа, че е имало полза от малкото ми своеволие. Освен постигнатата цел от 5 мин, 4те секунди непослушание ми осигуриха и златния медал. На второ място след мен с 5:00 мин се нареди световната шампионка Катарина Турчинович, а на трето Виктория Данова с 4:39мин. За национален рекорд малко или много бях помислила, но за злато не се надявах, зашото знаех че най-силната хърватска гмуркачка и световна шампионка ще участва и шансовете ми не са кой знае колко големи. Но ето, че и златото спечелих, и национален рекорд направих, и се почувствах много горда със себе си от това. Надявам се и вие да сте горди или поне зарадвани, защото освен за себе си го правя и за вас :) . Да ни е честито!




Галерия:
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци