За страстта от катеренето с Петя Гърбова


За страстта от катеренето с Петя Гърбова
07.01.2015

Запознахме се с Петя на едно предизвикателство, пред коетo ни изправиха нашите приятели от Boulderland. Трябваше за 8 седмици да се научим да катерим. Всички бяхме абсолютно начинаещи. А това е резултатът: 

Петя много ни надъхваше и ни даваше сили, въпреки, че понякога съвсем бяха изчезнали :)

Тя определено е от хората, от които можеш да научиш много.

Няма да говорим за нейните медали и постижения - те са много и сме сигурни, че тепърва ще се умножават. По скоро искаме да придобиете представа каква е тя и много ще се радваме да срещаме все повече хора като нея!

WB: Представи се в няколко изречения.
Петя: Здравейте, казвам се Петя Гърбова и катеренето е моята страст. То е и професията ми, в момента работя като главен инструктор в залата за катерене Boulderland. Имам прекрасно семейство и много приятели. Старая се всичко, което правя да бъде изпълнено максимално добре и ако може да е полезно за околните.

Така, че аз съм един щастлив човек.

WB: От колко години се катериш?
Петя: Катеря се от 16 години, които изминаха неусетно. Сякаш вчера стъпих в залата и съм най-големия новобранец, но същност май вече станах „старо куче“.

WB: Как се запали по катеренето?
Петя: Един приятел ме заведе в залата. Докато гледах как добрите катерачи сякаш се реят по стената без никакво усилие и напрежение реших, че това е много лесно. Когато опитах, останах безкрайно изненадана, че аз дори не мога да увисна на два „джоба“, още по-малко пък да се рея по стената. Това ме провокира до такава степен, че отидох в залата и на следващия ден.

Истински завладяващият момент обаче дойде няколко месеца по-късно, когато започнах да получавам доказателства, че силата на духа и желанието те водят напред и ако си достатъчно целенасочен, успехите идват.

WB: Спортно катерене или алпинизъм?
Петя: За мен лично – абсолютно и единствено – Спортно катерене! Макар и близки като дейност и емоции, двете неща са свързани с различни психологически нагласи и начин на пребиваване в природата.

Човек трябва да следва инстинктите си и вътрешния му глас непременно ще го отведе там където ще се чувства на мястото си.

WB: Как преминава един твой ден извън залата?
Петя: По възможност предпочитам да съм сред природата. Всеки ден ми е натоварен до краен предел, за да си „открадна“ нужното време за катерене се налага задачите да се изпълняват много по-бързо. Няма време за почивка, умората е голяма, но важното е катеренето да бъде налице.

WB: Най-трудният маршрут, който си изкачвала?
Петя: Най-трудният ми маршрут е 7c, а боулдър 7В/7В+. Но удовлетворение при мен носи не категорията, а маршрутът, за който съм се трудила най-много, за който съм мислила, че е невъзможен, а след нужните усилия съм преминавала успешно.

WB: Боулдъри или дълги маршрути?
Петя: Задължително и двете! Те са взаимно свързани и учат на различни, но много основни неща в катеренето.

За да се изгради цялостно добра техника и вдигането на нивото да е по-устойчиво, трябва да се катерят и боулдъри и дълги маршрути.

WB: Участваш ли по състезания? Ако да, разкажи ни за някое от последните ти участия.
Петя: Да, участвам на състезания и по възможност гледам да не пропускам. Последното ми „голямо“ състезание беше през 2012г. на световното първенство в Париж – вълнуващо преживяване да катериш с най-добрите в света.

Незабравимо за мен е и състезанието X-point в Приморско 2013, където станах първа. Тогава успях да постигна онази концентрация, която съчетана с физическа и психическа форма сякаш те изпраща в паралелен свят.

За секунди в съзнанието ти преминават толкова неща едновременно, че не разбираш дали ги знаеш, дали ги чувстваш, плод ли са на твоите мисли въобще или ги чуваш от публиката. В същото време правилната част от съзнанието ти работи трезво и просто знаеш как да направиш движението, как да преминеш този боулдър. Такива моменти са силни, тогава се отделя мощен, чист стопроцентов адреналин, който те зашеметява и винаги те кара с нетърпение да очакваш следващото състезание.

WB: На какво те научи катеренето?
Петя: Катеренето за мен е изцяло осъзнат избор. То ме научи на всички най-важни принципи, които са ценни и валидни не само в спорта, но и в живота.

WB: Кои са любимите ти места за катерене? Защо?
Петя: Харесвам повечето обекти, на които съм била. Едни от най-любимите ми места са Фонтенбло край Париж и Вал ди Мело в северна Италия. В България – боулдърите над Рилски манастир. Там атмосферата е особено силна и ме кара да се чувствам като пусната на воля – дива и свободна.

WB: Какво те вдъхновява?
Петя: Вдъхновяват ме семейството ми, приятелите ми, хората, с които катеря в залата. Всичко, което ми дава нова и неочаквана гледна точка и разширява мирогледа ми.

Истината е, че вдъхновението трябва да се търси, да се очаква, да разбереш, че си го намерил, защото то може да се крие в нещо дребно или съвсем неочаквано.

WB: С риск да сдухаме момчетата, които четат това, колко набирания можеш да направиш?
Петя: Момчета, дишайте спокойно набиранията не са чак толкова много. Макар, че отдавна не съм правила, си спомням за един рекорд отпреди години, когато след месец тренировки по програма направих 14 до отказ и бях много горда със себе си.

WB: Разкажи ни за маршрутите, които искаш тепърва да покориш.
Петя: Нямам нищо определено предвид, стига да са много и трудни. Надявам се през следващия сезон да мога да ходя повече на скали и състезания.

WB:: Сподели ни нещо, което малко хора знаят за теб.
Петя: Може би това, че за мен най-важното е да предам знанията и уменията си на другите. Спомням си вълнението от първите ми катерачни дни и това ме кара да уважавам всички катерачи, дори и да влизат в залата за първи път. Техните ентусиазъм и енергия ме зареждат и ми дават сили.

WB: И за да обобщим - какво би казала на хората, които се колебаят дали да се занимават с този спорт? Кои са най-големите "плюсове" и защо трябва да дойдат до залата да опитат този спорт?
Петя: Защото това ще бъде нещо ново за тях. Защото катеренето, макар и индивидуален спорт е много социална дейност. Често след добра тренировка с маниaците в залата се прибираш вкъщи и осъзнаваш, че не знаеш почти нищо лично за тези хора, но си прекарал невероятни два часа.

Няма значение кой какъв е, от къде е и с какво се занимава. Вечната тема кое как се прави и „Ти как мина оня боулдър?“ изпълва всичко и ако си отдаден е напълно достатъчна да се чувстваш щастлив... поне за два часа.

Благодарим на Яне Голев за прекрасните снимки и му казваме "Добре дошъл" в нашия екип!




Галерия:
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци