Интервю с Александра Жекова - Сани, ексклузивно за Дивите боровинки


Интервю с Александра Жекова - Сани, ексклузивно за Дивите боровинки
23.07.2014

Когато вали все повече се сещаме за снега...А кaто се сетим за него не може да не се сетим и за Сани!

Всички сте чували за нея – винаги усмихнато, много упорито и безкрайно отдадено на спорта момиче. Не един път сме се гордели с нейните постижения и медали.

Ако искате да разберете още нещо за нея, отделете следващите няколко минути да видите какво ни сподели!

За нас Сани е пример за една истинска Дива Боровинка – красива, смела, упорита, винаги преследваща мечтите си и винаги с усмивка на лицето, дори в най-тежки моменти!

Надяваме се да успее да вдъхнови все повече момичета да приемат спорта като начин на живот!

 

WB: Здравей Сани, разкажи ни малко за теб:

Как започна всичко?

Сани: Всичко започна много отдавна..Бях още толкова мъничка,  че със ските не можех да седна сама на столчето и неможех да си сложа сама предпазителя на стария седалков лифт към В.Тодорка на Банско - лифтаджиите ми помагаха:).

Това са първите ми реални спомени от пързалянето по снега със ски...

Обичах скоростта и затова карах предимно шус :).

По-късно всичко продължи малко по-съзнателно...в един момент баща ми ме качи на сноуборд, уж за да пробвам - годината беше 95-та...края на сезона...беше на Витоша - на плаца.

Спомням си, че много се забавлявах, имаше и други деца от спортен клуб Дино, които ми услужиха с екипировка...Няколко месеца по-късно Дядо Коледа ми донесе първият ми сноуборд - беше черен Нидекер:) Малко по-късно, когато осъзнах колко красиво е простаранството и величието на планината, когато усетих емоцията от участието ми  в първото състезание, когато за първи път изпитах адреналина - тогава май се размечтах, че искам да се занимавам с това по-сериозно...

Исках да карам като мъжете...и доста се стараех......гледах Winter X Games и си мечтаех някой ден и аз да участвам....и така....пътят беше дълъг, но пълен с незабравими моменти, предизвикателства, изпитания, уроци, радост, сълзи....които не бих заменила за нищо на света...


WB: Каква беше първата ти дъска?

Сани: Нидекер-фристайл дъска, която карах с твърди обувки за ски:) Тогава детската екипировка не беше особено достъпна...в общи линии износвах умалели дрехи на приятели..

 

WB:Къде е най-якото място, на което си карала?

Сани: Това наистина е много труден въпрос...всяко място на света за мен си има своята красота...но може би най-незабравимо е било в Чили и Япония, защото уцелихме страхотна пудра :)

 

WB: Какви други спортове обичаш да практикуваш?

Сани: Обичам да практикувам най-различни спортове, основно сред природата...карам различни мотори,

карам уиндсърф,

сърф, колело, лонгборд

и различни видове скейт борд, кану-каяк, гмуркам се...

когато времето е неблагосклонно играя бадмингтон в зала, скуош, катеря се на изкуствена стена...обичам да се движа..

 

WB: С какво би заменила един ден в планината?

Сани: Бих го заменила с един ден в океана...

WB: Карала ли си сърф  на място, където има акули?

Сани: Да, случвало ми се е  в Австралия...усещането е доста неприятно..

 

WB: Голяма част от времето си на път, какво ти дава това и какво ти взима?

Сани: Може би най-голямото богатство е човек да има възможност да пътува.

Когато може да го сподели с човек, когото обича е прекрасно...

Аз съм много щастлива, че работата ми е динамична, свързана с планината и пътуването по света..

Трудно е да потдържаш нормални контакти с близките си и приятелите, защото ги виждаш по-рядко...

Учиш задочно...

 

WB: Кои са най-важните неща, без които не тръгваш на път?

Сани: Паспорт, пари, телефон, пухено яке..

 

WB: Къде обичаш да прекарваш времето, когато си в България?

Сани: По планините..и по морето (извън сезона)

 

WB: Кое ти е любимото място на нашето Черноморие?

Сани: Любимите ми места са устието на река Ропотамо, устието на река Велека..

 

WB: Кажи ни нещо, което не знаем за Сани?

Сани: Има много неща, които хората не знаят за мен...малко хора ме познават и ме виждат, когато съм тъжна, нежна или истински щаслива...

Не обичам да съм в големи компании и трудно допускам хората до себе си...

 

WB: Видяхме, че можеш да танцуваш прекрасно, а можеш ли да пееш?

Сани: Благодаря:)..е,може да танцувам горе долу, но пея ужасно..

 

WB: Обичаш ли да слушаш музика докато караш за удоволствие? Дай ни 5 трака от плейлиста си?

Сани: Докато карам рядко слушам мизика, въпреки, че на много хора им действа надъхващо...На мен просто ми харесва тишината на планината и хрупкането на снега...докато съм на лифта винаги си слушам нещо...

Имам различни плей листи за различни настроения ..от младите и по-популярни банди харесвам пърчета на Electric guest, SBTRKT, Flume, Owl Eyes, Florence and the Machine, Muse, Alt-J, Rudimental, Mountain sound, Lorde, Likке Li, Lana Del Rey, м83,The Black Keys и други..

 

WB: Какво ще кажеш на момичетата, които четат това и имат желанието да направят първите си стъпки в екстремните спортове?

Сани: Никога не е късно, човек да поработи в посока-лично осъвършенстване...или в посока осъществяването на една мечта...никога не е късно човек да опита нещо ново-животът трябва да се живее на пълни обороти...

Така, че поставете своите цели и имайте куража да ги осъществите!

Пътуването е вълнуващо;)!

 

WB: А на момчетата?

Сани: същото се отнася и за мъжката аудитория...

 

Благодарим на Сани и й пожелаваме да не спира да преследва мечтите си!

Снимки: Личен архив

Интервюто взе: Станимира Карадочева




Галерия:
     
    
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци