Венета Захариева - Адвокат на вятъра


Венета Захариева - Адвокат на вятъра
11.07.2014

Нети е див Софийски кестен.

Обича себеподобни такива от мъжки пол и не може да седи на едно място (какъв кестен може да бъде това?!?!).

Лудостта й се свежда до патологична невъзможност да живее далеч от морето, без вятър да брули листата и без да пързаля по водата. Невъзможно е да бъде уловена за повече от 5 минути на едно място, както и да задържите вниманието й. Или поне за толкова, ако не става дума за разрешаване на правен казус (Нети работи като адвокат) или пък не искате мнение, касаещо уиндсърф екипировка. ...

PS: А който я е уловил за друго и за по-дълго, освен гореизброените две, трябва да е истински щастливец :)!

 
WB: Кодово име?
Н: Нети.

WB:Години?
Н: Колкото ми дадете.

WB: За себе си като човек?
Н: Има какво да се желае, но пък и съм доволна от постигнатото в живота. Е, не мога да си позволя да карам уиндсърф постоянно (все още!), но някой ден и това ще стане, НО да си говорим за уиндсърф!


WB: Началото?
Н: Като всяко такова беше трудно. Да си призная не знаех дори накъде съм се запътила, но ми харесваше усещането за напредък всеки път като се кача на дъската и я подкарам.

Като цяло минах през всичко свързано с този спорт. Най в началото събирах всеки лев, за да мога да си позволя да си взимам дъска и риг под наем  за по 1ч.на ден, спях при приятели в чувал и на земята, ядях малко, само и само да има за сърф.

По-късно като понапреднах започнах да помагам на един познат, който даваше сърфове под наем, шиехме скъсани платна, ремонтирахме счупени дъски, а когато някой наел сърф закъсаше в морето, аз плувах до него и докарвах сърфа до брега. Сега си давам сметка, че това е било яка школовка.

 
WB: Средата?
Н: С течение на времето събрах парички (помня тогава сумата беше 600марки) и си купих първата дъска Hi-Fly Peak и един риг, никога няма да забравя марката на платно Pacific, нямаше „опъване” това платно, което ще рече, че каквото и да правех, така и не можa да заеме формата, която би трябвало, за да работи добре. Голяма мъка беше, не „возеше” и това си е. А дъската счупих още на първото си каране в Турция, драмата беше пълна, но пък я залепих и спасих карането за, което се подвизавах там. Цели десет дена каране! Не бях и мечтала за толкова на нашето море.

WB:Същността?
Н:  Уиндсърфът за мен стана начин на живот. Когато те стегне шапката вече знаеш „Трябва да покарам...” и започваш да се озърташ за прогноза някъде наоколо (Я, Гърция, я Турция....или пък мечтаеш за Посо”.

Когато се разболееш вече нещата излизат извън контрол и без да те стегне шапката палиш към спота.

Когато не карам или пък няма вятър гледам филмчета, слушам музика с идеята, че е подходяща за уиндсърф клипче. Чувам се с приятели, особено ако някой е ходил да кара някъде, и да не е, пак бъбрим и чакаме да духне някъде.

Всичко се върти около карането, но това е тайна за корпоративния свят! :)

WB: Предизвикателство?
Н: Има го. Интересна ми е „дисциплината” freestyle, там няма омръзванка. Въртиш се като пумпал, падаш повече отколкото караш, но ставаш и захилен до уши. Удволетворение има понякога само от факта, че си направил една малка част от трика, защото „това е повече от добро начало”, да не кажем, че си е як стимул да продължиш с пълна сила да „майсториш” завършека.

WB:Травми?
Н: Има, то къде ги няма.Свеждат до едно счупено ребро преди две години, леко сътресение на главата и многкратни счупвания на малките пръстчета на крачетата, няма как, това е част от играта.

Намирам ските за по-травматични, но за тях друг път.

 
WB: Откога?
Н: Вече седем, осем години карам, а с фристайл трикчетата съм доникъде, много е трудно надграждането, трябва да си упорит, а понякога и да си направо „кон с капаци”, опитваш пак, и пак, и пак....до полуда. 


WB: Учителстване?
Н: Да, уча дечковци на остров Гьокчеада в Celik Surf School.

И на големи преподавам, борим им страховете. При дребните страх още няма и е по- лесно, всичко става наужким и на игра. После се връщат. Ставаме приятели и караме заедно.

 
WB:За жените в уиндсърфа в БГ нещо?
Н: Малко сме. Знаем се, а тези които се кефят на фристайл се броят на пръстите на едната ми ръка....за съжаление. И все пак, светлина в тунела има, оптимист съм!

 
WB:Това лято?
Н: Може да ме намерите на острова, пак ще учителствам и ще карам. Счупеният глезен от зимата зарастна и смятама да се раздам....запланувала съм нови трикчета, та ще се „пумпалее” на воля.  Засега вятъра хич го няма, но знам, че като замина  „ще тръгне” и ще пързаляме докато го има, ‘дет се вика „волумето ще е на макс”...


WB:Ще пожелаеш ли нещо на хората, които гледат отстрани?
Н: Да. Да скачат на дъската и хайде във водата, после е „лесно”, абстиненцията не може да бъде излекувана, може само да бъде „хранена” с каране на уиндсърф.

Алоха!

Снимки: Личен архив
 




Галерия:
   
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци