Яна Харизанова в „светът на мълчанието”...


Яна Харизанова в „светът на мълчанието”...
12.01.2012

Пригответе се за една подводна разходка с Яна Харизанова!

1. WB: Кога и как започна да се занимаваш с водолазен спорт?

Яна: Първото ми гмуркане беше през 1999г, незабравим и повратен  момент в живота ми. Причините да избера точно този спорт са две – баща ми и Жак Ив Кусто.
С баща ми и брат ми прекарвахме часове във морето, въоражени с маски, шнорхели и един надуваем дюшек, който беше предназначен да ми спасява живота ако някоя медуза се опиташе да ме изяде (още не мога да разбера проблема, който съществува между жените и медузите).В последствие по телевизията, всяка неделя, започнаха да излъчват научнопопулярна поредица посветена на Кусто, Ганян и експедициите които правеха. Благодарение на тези филми научих, че има начин да прекарвам дълго време под вода без да ми се налага да излизам на повърхността. Оставаше ми само да чакам, понеже тогава бях твърде малка за да се запиша на курс. Останалото е история :)
   
2. WB: Какво е за теб гмуркането? Какво преживява човек, когато е там долу, под водата?

Яна: Преживяването е индивидуално.За мен специално когато се гмуркам се чувствам на мястото си, спокойна съм и не се притеснявам за нищо, което не ми се случва често на повърхността.

3. WB: Изисква ли гмуркането специална физическа подготовка? Може ли всеки да стане водолаз?

Яна: По принцип е препоръчително всеки да има някаква физическа подготовка, независимо дали ще слиза под водата или ще пие бирички в парка!
Гмуркането си е доста натоварващ спорт и когато дойде някой, който прекарва времето си на диванчето и в кафенцето, обикновенно ми се налага да му нося оборудването, а в последствие и самият него . А дали всеки може да стане водолаз – не бих казала. Гмуркането не е за всеки. Както аз бих предпочела да се прострелям собственоръчно в лицето вместо да скоча с бънджи, така има хора които биха предпочели същото ако им се наложи да се гмуркат.

4. WB: Има ли различни категории и от какво се определят те?

Яна: Има да. Те се определят от курса който си изкарал. Тоест първо ниво, наречено „Open water diver” те учи на най-основните неща, които трябва да знае всеки водолаз (как да диша правилно, как да изравнява налягането, как се работи с оборудването и т.н.). Това ниво ти дава право да слизаш на дълбочина до 18 метра. Ако искаш да отидеш на по-дълбоко трябва да изкараш  следващото ниво „Advance Open Water Diver” както и да седнеш да поучиш още малко и т.н.

5. WB: Тежко ли е много водолазното оборудване?

Яна: Доста. Не мога да кажа точно, понеже тежестта зависи от доста неща като големина на бутилката, количество допълнителни килограми, нужни да потънеш и т.н., но горе-долу варира между 20кг и 50кг (тези мерки се отнасят за гмуркане за удоволствие, при техническите водолази килограмите могат да се покачат значително).

6. WB: Какво представлява сухия неопрен?Какво правиш като ти се доходи до тоалетната и си под водата? Остава ли си толкова сух?

Яна: Сухият неопрен си е буквално сух, тоест не пропуска никаква вода, но това не означава, че те изолира от студа. Под неопрена си облечен обикновено с дебели вълнени дрехи за да ти топлят.  
За „малката” физиологична нужда на мъжете има  определени катетри,в които те се облекчават. За жените, за съжаление все още единственото решение е да насочат вниманието си към нещо различно от това колко много им се ходи до тоалетна. За другата нужда няма решение нито за мъжете, нито за жените, но определено е оферта за рибките.

7. WB: Ти влизаш много пъти с хора, които се гмуркат за първи път. Разкажи ни повече за тяхната реакция, как възприемат този различен свят? Има в много случаи паника. Как успяваш да ги успокоиш?

Яна: Реакциите са доста различни. Някои хора сякаш са прекарали целия си живот под водата, други се паникьосват още докато пробват маската, но както казах по-горе, гмуркането не е за всеки. Има един тип реакция, която просто ме ужасява и това е когато някои ме помоли да не се доближаваме до дъното или до каквото и да било понеже го/я е гнус...Този тип хора имат нужда от медицинска намеса, много хапчета и бяла риза с дълги ръкави.
Относно паниката – тя се контролира лесно ако имаш физически контакт с човека, като нямам предвид нито сексуален, нито пък да му плеснеш един шамар (не че понякога не се налага ), а просто да го хванеш за ръката или за рамото, за да разбере че има някои до него, който знае какво прави и се чувства сигурен. Визуалния контакт също е от голямо значение.

8. WB: Какво би казала на момичетата, които са решили да пробват да се гмуркат?Какви са основните неща, които трябва да знаят?

Яна: Това е невероятно изживяване, сякаш си на друга планета и ако имат възможност да опитат без да се замислят. Основното което трябва да знаят е да слушат какво говори инструктора и когато влезнат във водата да се насладят на изживяването без много да мислят над въпроса „Ами ако ...”

9. WB: Кой е най-екстремния момент в който си изпадала под водата?

Яна: Труден въпрос! Не мога да посоча конкретна случка. Имала съм доста трудни моменти под водата и над водата, обикновено свързани с рязката промяна на времето, която е много характерна за Черно море и с непослушни клиенти, които решават, че искат да поплуват самички, докарвайки ми малки инфарктчета всеки път като вземат подобно решение.

10. WB: На колко метра най-много си слизала?

Яна: Най-голямата дълбочина, на която съм била, за сега, е 46 метра в една пещера в Египет (божествено място)

11. WB: Виждала ли си акула на живо или друга голяма риба :)?

Яна: Все още не съм имала късмета да видя акула, но пък срещнах риба Наполеон, която достига над 2 метра дължина и тежи над 100кг.



12. WB: Освен в България, гмуркала ли си се на други места? Къде?

Яна: Имах прекрасната възможност да прекарам една невероятна седмица на яхта в Червено море (Египет) и да посетя уникални рифове и потънали кораби. Надявам се да имам същата възможност и тази пролет.

13. WB: Там какви по-различни морски обитатели могат да се видят :)?

Яна: Пусни си Discovery Chanel, National Geographic или някой подобен канал и ще видиш. Такава красота не може да се опише с думи или поне аз не мога :)

14. WB: Какви са новите тенденции в развитието на дайвинга? Кои са районите в света, където е най-силно развит той?

Яна: До сега мисля, че беше Египет. Не знам как ще се получат нещата в бъдеще поради политически нестабилната ситуация, която раздира страната и плаши туристите. Малдивите също е една от топ дестинациите, но е доста по-скъпа.

15. WB: Наблюдава се голямо развитие през последните години и в България. Къде тук може да се гмуркаш? Изброи ни някои интересни места.

Яна: Черноморието предлага уникални кътчета за гмуркане, просто трябва да се огледаш. Маслен нос, Змийския остров, Тюленовата пещера, Германката (всъщност има два залива с това име и двата са много красиви), залива Св. Стефан, Биволите и т.н. все прекрасни места.

16. WB: Кое прави едно гмуркане хубаво?

Яна: Всяко гмуркане си има своя чар, дори когато водата е ледено студена, а видимостта почти нулева. Аз лично много обичам да влезна сама под водата с фотоапарата ми, да поснимам малко и по няко време просто да си полежа на спокойствие без никой да ми говори, да се обяснява, без аларми, чалги, гюбеци, миризми на кебапчета, скари и всичките подобни които вървят в комплект с почивката на морето.

17. WB: Няма много жени водолази. На какво се дължи според теб това?

Яна: Трябваше да задам този въпрос за едно от блиц интервютата ми за списание Diving bg. Един от хората които интервюирах (извинявам се, че не помня името) отговори по следният начин “Понеже под водата не може да се говори!” и мисля, че това е достатъчно изчерпателен отговор.

18. WB: Спортуваш ли и друго?Знам, че се занимаваше с бойни изкуства. Разкажи ни?

Яна: Занимавах се около 8 години с карате. В момента съм 1ва година в НСА, специалност голф. Там по програма се занимаваме с гимнастика, хандбал, волейбол, баскетбол, плуване, ски и какво ли още не. Отделно ходя на бокс. А бе въобще съм страшна машина хехе :)

19. WB: Знаеш ли защо Черно море е „Черно”? Има ли живот в него?

Яна: До колкото знам името идва от рязката промяна на времето и многото корабокрушения които стават в следствие на тази промяна. Има живот и то много.

20. WB: Когато са неразположени, жените водолази привличат ли акулите?



21.
WB: Мразите ли вълните?

Яна: Много!

22. WB: Не е ли много самотен спорт?

Яна: В никакъв случай, напротив. Гмуркането е изключително отборен спорт.

23. WB: Мислиш ли, че можеш да бъдеш с мъж, който не може да плува?

Яна: Абсолютно не!

24. WB: Можеш ли да изрецитираш поема на Вазов със знаци под водата?

Яна: Ако срещна човек, който да ми изрецитира „Грамада” (единствената поема на Вазов за която съм чувала), който да е под 100г ще я науча да я казвам ясно и отчетливо и над и под вода, а после и със знаци.


25. WB: Можеш ли да слушаш музика под вода?

Яна: Има един Ipod мисля, с който можеш да плуваш в басейн. За под водата не знам да има mp3ойка.

26. WB: Познаваш ли опасните твари?

Яна: Е как, ние сме роднини. Имам особен афинитет към змиите, страшно са ми любими.

27. WB: Китайските часовници на които пише 100 meter water resistant, до колко метра издържат?

Яна: До под душа.

28. WB: Има ли цветове под водата?

Яна: На по голяма дълбочина, не.

29. WB: Стахуваш ли се понякога?

Яна: Човек съм, нормално е да се страхувам. В 99.99 % от случаите, обаче, причината за страха ми е друг човек, не майката природа.


Пълни инструкции за гмуркането от Яна може да видите в интервюто й от телевизия ББТ в предаването „Градски забивки” в раздела Tips тук.




Галерия:
     
     
     
     
     
     
     
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци