Скалното катерене - хармония, силен дух и здраве


Скалното катерене - хармония, силен дух и здраве
31.03.2012

Скално катерене

Смели, диви, катерят се на високо, покоряват стръмни скали, противопоставяйки се на законите на физиката, владеят различни техники, сила, издържливост, баланс, бързина... това са те..... катерачите, а спорта е.... скално катерене.

Скалното катерене е вид екстремен спорт, представляващ катерене по скални образувания. Съществуват различни дисциплини с различни изисквания и степен на трудност. Целта обаче винаги е една - да стигнат върха или крайната точка на предварително определен маршрут.

Въпреки че скалното катерене възниква като част от Викторианския алпинизъм в Алпите, е важно да знаем, че катеренето е приветствано като спорт в края на 1880-те в Англия. Тогава е първото свободно катерене по планитата Грейт Гейбъл, извършено от бащата на скалното катерене Уолтър Пери Хескът Смит. В Германия първородникът на идеята се е казвал Оскар Шустер. Това се случва в края на ХІХ в., като до 1903 г. той вече има 500 последователи, които се катерят по Пясъчниковите планини в долината на Елба. Постепенно спортът еволюира от алпийска необходимост до отделна атлетическа дисциплина.

Най-после стигнахме и до основните видове скално катерене, а те са: спортно, традиционно, боулдъринг, билдъринг, ледено и катерене по изкуствени стени.

Спортното катерене се извършва по добре обезопасени, къси маршрути (около 20-30 метра). Условието е да се преминават свободно, т.е. катерачът да използва само скалния релеф, за да стигне до върха. Иначе всички инструменти за осигуряване се ползват, така че няма опасност от тежки падания.

При традиционното катерене катерачите имат собствен инвентар от френдове, клеми и други приспособления, които се поставят в скалните пукнатини и дупки за осигуряване, без да се наранява скалата. Този вид катерене се нарича още "чисто" и е разрешено във всички части на света. Друг е въпросът, че заради специфичните си техники не може да се практикува от начинаещи.  Тук съществуват разнообразни стилове на катерене. Най-популярните са „top rope“ (въжето е над катерача и при падане той увисва на него) и „all free“ (катерачът води, а въжето е отдолу). Само най-опитните катерачи може да си позволяват "лукса" да практикуват "solo" стила, защото е най-опасен. Катеренето се прави без никаква осигуровка и при евентуално падане изходът най-често е фатален.

Боулдерингът (bouldering, от англ. "boulder" – скален блок) се практикува на скали с височина не повече от 3-4 метра. Представлява невисоко катерене без въже обичайно на големи камъни или ниско по скалите. Тъй като височината е малка, тук се набляга основно на техниката. Навремето е бил открит от катерачите и е бил използван главно за забавление и тренировка за катерене, но по-късно се превръща в популярен самостоятелен спорт надминал вече дори спортното катерене. За негов основател се смята Джон Гил, който пръв въвежда и употребата на магнезий при катеренето. За предотврятяване на болезнено падане се използва т. нар. crash pad (нещо като малък матрак) и spotter (човек, който следи катерача и предпазва предимно от класическият случай на падане, в който катерачът се изпуска с ръце, но краката му остават на стената, което води до падане по глава).

 

Билдърингът е катеренето по различни сгради, най-вече по техните фасади. На моменти напомня и на Parkour.  

Леденото катерене е най-екстремно, тъй като катерачите се изкачват по заледени водопади.

Напоследък, все по-голяма популярност добива и смесеното зимно катерене, което е микс между обикновено скално и ледено катерене.

Макар, че повечето катерачи не биха заменили естествените скали за нищо друго, катеренето по изкуствени стени също се радва на голям интерес. Начинаещите катерачи са сред най-големите му почитатели, защото  така по-лесно овладяват основните техники.

Не трябва да забравяйте че скалното катерене може да бъде опасно. Владеенето на различни техники на катерене и ползването на специална екипировка са задължителни за безопасността на катерача.

Необходимата екипировка за скално катерене е:
•    еспадрили – специални обувки за стабилно стъпване върху скалата;
•    въже;
•    седалка (сбруя) – тя е свързана с въжето и разпределя равномерно тежестта при увисване;
•    карабинери – чрез тях въжето се включва към местата за осигуровка;
•    устройство за осигуряване;
•    джаджи – различните средства за осигуряване (клеми, клинове, френдове)
•    каска.

Катеренето е спорт, който натоварва цялото тяло, развива изчистени и издръжливи мускули, натоварва сърцето и повишава пулсът, спомагайки за обогатяването на кислород в кръвта.
Всичко това води до извода, че катеренето е едно от най-добрите кардио упражнения. Мнозина сравняват изтощителните кардио тренировки по катерене с тези на маратонците, хокеистите и балетистите. Спортът позволява успешното му практикуване както от момчета, така и момичета. В катеренето участва абсолютно цялото тяло – от пръстите на ръцете, през предмишници, рамене, гръдни, коремни, бедрени мускули и прасци. Някой от основните мускулни групи са отговорни за движенията ни, докато други играят подпомагаща роля за баланса на тялото. Ползата от катеренето е, че това е една прекрасна тренировка на цялото тяло, с която подобрявате на само физическата и нервна (издръжливост на болка) издръжливост, но и сърдечната система и функциите на дихателните органи.

В столицата може да опитате това приключение в базата на НСА, УНСС и Софийския университет!
Не забрявайте, че спортът е спорт тогава, когато сме в добро здраве и ни носи удоволствие!
Не надценявайте възможностите си и не забравяйте, че добрите катерачи са преминали през дълги години практика и не чак толкова дълги падания.

Използвани източници
-  Livestrong.com
-  Heather Rutherford – Trails.com
-  Wikipedia








Галерия:
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци