Невена - от плуването до брейка
08.12.2013

Вижте една история за едно момиче, което тръгва от Варна, минава през САЩ, Германия, Париж и стига чак до Канарските острови. Определено има какво да ни разкаже! Нека попътуваме с нея!

"Казвам се Невена, родом от Варна, но от 96-та живея в София.
Родителите ми и сестра ми са плувци, дори кучетата ми обичат да плуват. Занимавах се с плуване от малка, но не ми беше много интересно да плувам напред-назад само и като бях втори клас започнах да тренирам синхронно плуване. Останах в отбора 1 година само.

След време се преместихме в София. Там се запознах с много хора, занимаващи се с екстремни спортове - „старите кучета” като Ники, Илиян, Поляка и др.
Зарибих се много сериозно да карам ...
Нямах пари да си взема кънки и нямаше как да започна тогава.

Междувременно започнах да рисувам графити, макар и главно на хартия,


...също така дочух, че по басейните, че сформирали отбор по водна топка за жени.
Водната топка е брутален спорт, много агресивен и трябва да се скъсваш от тренировки, за да не се разпаднеш по време на мач.

Записах се, естествено.

Станах на 19, завърших гимназия с френски език и се хванах веднага да работя, за да си взема кънки.

Междувременно си тренирах водна топка всеки ден на ЦСКА, Дианабад или на Спортната Палата. Условията бяха ужасни, падаха мазилки, имаше адски много хлор и ни се скапваха банските за месец и т.н.

От работата успях да си взема едно К2 и започнах да карам с една приятелка Саша. Една вечер ни взеха интервю на Паметника, беше адски смешно, още го помня.

Хората наистина нямаха представа какво правим, какво е грайнд, рампа и т.н.  Веднага се ометох от ужасната си работа след кънките. Хванах се на работа после като спасителка на басейна на Правителствена Болница. Работех там до 2003. Междувременно си тренирах водна топка, ходехме по състезания и зимата на 2002 направиха национален отбор и ни пратиха в Сърбия. По това време един семеен приятел ни каза, че в един колеж в Ню Йорк търсели ватерполистки. На шега си направих необходимите документи и заминах. Прекарах най-тежките 5 години от живота си там, но бяха и най-хубавите. Научих адски много и не бих променила нищо, ако имах тази възможност.

В Ню Йорк тренирах водна топка и плуване и ходех на лекции целодневно. Случваше се и да карам в някои паркове, където полицията ме подгони няколко пъти. Всички знаем как е. Запознах се и с група хокеисти, та почнах и с тях да играя ....Имах и 3 работи. Беше голяма лудница.

През последната си година там се наложи да изкарам един допълнителен семестър, за да взема последните кредити, които ми пречеха да завърша психология. Това означаваше, че имах по-малко лекции и повече време да си намеря поредното хоби.

Един ден се разхождах и видях едни брейкъри. Внезапно се сетих, че навремето бях мернала някъде и много исках да се науча да танцувам брейк. Това ми стигна като спомен, за да хвана компютъра вкъщи, да намеря денс студио и да се запиша. Хората, които ходеха там бяха танцьори от цял свят и училищата им плащаха класовете. Аз обаче малко не си плащах наема навреме и успявах да ходя. Беше ми адски трудно. Не се бях занимавала с танци дотогава. Не обичах хип-хоп или поне това, което си мислех, че представлява. Цял живот съм си обичала пьнк-рока, алтернатива и т.н. Нямах нищо общо с тези среди. Но исках да се науча! Спомням си колко трудно ми беше и как след всеки клас исках да се откажа, мислех, че за нищо не ставам. Но преди всичко съм инат. Бях си наумила да се науча. И успях! Основата я имах вече и бигърлите искаха да им помагам да учат другите. Разбрах какво е хип-хоп културата и се влюбих в нея.

Визата ми беше пред изтичане и се прибрах в БГ през 2008. Липсваше ми Ню Йорк, обикнах го още докато бях във въздуха, преди да стъпя там. Не знам защо, просто го обикнах.
Липсваше ми хип-хопа и започнах да търся къде да тренирам. Междувременно пак се върнах да тренирам водна топка и си намерих работа като секретарка и преводач. Намерих много бибои и бигърли в БГ и ми беше много хубаво.

С още 3 момичета си направихме бигърл крю :

Ходехме по състезания, макар че нямахме кой знае какво ниво, но не го правехме, за да се състезаваме, да печелим или да губим и да се дразним като се случи.
Просто се забавлявахме.

Впоследствие крюто ни се разпадна и аз си тренирах самичка. Беше ми удобно, понеже след тренировката по водна топка можех направо да се отправя към Младост за брейка. И така почти всеки ден. По едно време един приятел от Германия ми писа да съм ходела на гости. Сестра ми живееше в съседен град там по това време. Отидох, колко ми трябва. Взех отпуска и заминах. Там непланувано и с болящо коляно реших да се включа в един батъл, който ми съвпадаше с престоя. Беше много забавно. Приятелят, който ме беше поканил успя да говори с крюто си и те искаха да ме вземат с тях. Как да откажа?!

Върнах се в БГ и се замислих за следващото си приключение. Най-добрата ми приятелка от гимназията се върна от Париж за седмица и за пореден път ми каза ”абе, що не дойдеш в Париж?” и аз обаче този път и отговорих „да бе, що пък не?”... И заминах след 2 месеца.

Там исках да изкарам магистратура, която свързваше психотерапията с танците и беше перфектна за мен. Ходех по метрата да танцувам, но имаше адски много хейтъри и като цяло атмосферата не ми хареса на повечето места. Запознах се с един БГ брейкър от Силистра и взехме да си пишм – искаше да участвам с него на някакъв батъл на Канарските острови, където живееше. За момента нямаше как да стане. Намаляха ми тренировките, а и работата ми се увеличи на по 14 часа на ден, почти всеки ден. Приеха ме в университета да уча магистратурата, която исках, но беше платена. Точно когато реших да не спя, но да работя и да си изкарам магистратурата, ми отрязаха стипендията. Разбрах, че да кеся в Париж и да работя като куче за малко пари не си струва. Зарязох всичко и заминах за Канарските острови, където ме чакаше моя човек.
Сега съм тук и работя като аниматорка в един хотел. Напоследък успявам да изживея детските си мечти – карам сърф, уиндсърф, стенд ъп падъл, има и скейтпаркове и може и да се завърна към скейта (карах малко като бях малка). Фуертавентура (означава силен вятър) е много разлилчна от местата, на които съм била досега. Това е най-малко заселения остров от Канарските. Повечето хора тук са туристи. Но и те, и местните са малко или много свързани със сърф културата. Има много сърф училища, а и доста хора, които живеят в каравани по плажовете и като ги изгонят куките паркират на друг плаж. Времето целогодишно е топло. Зимата е около 15 градуса, а лятото е около 30-35 в най-горещите дни. Почти непрекъснато има вятър и жегата не се усеща. Над острова се срещат всички ветрове от всички континенти. Островът е вулканичен и всяка планина е отдавна изригнал вулкан. Някои все още имат ясни и дълбоки кратери.

Има много места, на които като попаднеш имаш чувството, че си се върнал в първите дни от живота на Земята, толкова е диво. Растителност почти няма, видимо. През малкото дни, в които вали дъжд, животът бърза да се покаже. За 3 дни слаб дъжд се появяват тревички и цветенца. Пясъка го довява вятърът, от Сахара. Има национален резерват наречен Дюните. Това са много големи дюни, по които е много забавно да се въргаляш през деня и където ако отидеш вечер можеш да видиш едва ли не всички звезди във Вселената. Усещането е невероятно, защото като легнеш на пясъка между тях внезапно всички светлини от града изчезват и оставаш сам в пълна тъмнина и тишина и всички съзвездия над теб. Можеш да усетиш движението на планетата...."

Благодарим на Неви за вируалната разходка и с нетърпение очакваме да ни разкаже за следващото си приключение!

Снимки: Личен архив




Галерия:
     
     
     
     
    
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци