Честита баба Марта!
1.03.2012

Ето, че започна най-женския месец и по стар български обичай днес закичваме мартеници с пожелание за здраве и щастие. Обичаят произхожда още от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие.

Има една легенда, която ни връща във времето на хан Аспарух. След победата над византийците и обявяването на новооснованата българска държава ханът решава да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят от земите на хан Кубрат отреждал жертвената клада да бъде запалена със стрък изсъхнал копър, какъвто за съжаление нямало наоколо. Докато се чудел какво да направи, на рамото на хана кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. Хуба, сестрата на хан Аспарух, която била останала в далечния бащин дом, сънувала сън и разбрала затруднението на брат си. Изпратила му копър по любимия си сокол. Червените капки кръв по белия конец били от одрасканата й от птицата длан. Хан Апсарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. После всички се закичили с червено-бели конци. Денят бил 1-ви Март, тогавашната Нова година. Нарекли червено-белия конец мартеница, на името на месеца – и тя станала символ на мир и любов, на здраве и щастие.

Днес празникът е познат в България, Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още и на млади животни и дървета.

Мартеницата е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Направена е от усукан памучен или вълнен конец. в бяло и червено. Бялото символизира  чистота и невинност, радост и красота, а червеното - жизненост, здраве и любов.




Галерия:
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци