Илияна Стоилова - за уиндсърфа, морето и "вечното лято" в душата й


Илияна Стоилова - за уиндсърфа, морето и "вечното лято" в душата й
13.05.2013

Срещнах Илияна преди два дни съвсем случайно, но още в първия момент, когато я видях в съзнанието ми се запечата нейната голяма неподправена усмивка, която не слезна от лицето й през целия ни разговор. Без да я познавах разбрах, че тя е толкова истинска, колкото е и усмивката й...

Илияна е национален състезател по уиндсърф към „Яхт и Сърф „ клуб Несебър 2009. От четири години се състезава във всички републикански и клубни състезания , които се провеждат на територията на нашата страна, а през 2012 година участва в Балканското първенство по ветроходство, което се проведе в гръцкото курортно селце Галаксиди. За нея това е първото й международно участие, където успява да заема и почетното третото място сред балканските държави в клас RS:X.

"За мен уиндсърфът е спорт, който учи на любов и уважение към природата, грижа за ближния и учи най-вече  на това да бъдеш самостоятелен и свободен.

Любовта ми към сърфа започна още от ранно детство, когато баща ми ме подкупваше с пици от Китен, само и само да се задържа за 10 минути на дъската. Честно да си кажа, не беше нужно да ме подкупва или уговаря, за да остана на сърфа, но пиците в Китен си бяха изключително вкусни. През всичките тези години от шест до осемнадесет годишна възраст, мечтаех да се занимавам с този спорт, но финансовата възможност на моето семейство не позволяваше да се отдам напълно на него.


Като мъничка си спомням, че много обичах да гледам телевизионния сериал, наречен  „ Вечно лято“ . Във филмчето се разказваше за сърфисти, а къщата в която живееха беше точно на плажа. Аз съм от София и страшно много си мечтаех да бъда като тях и да прекарвам летата си на морето, карайки уиндсърф. След много време мечти за морето и вечните прекрасни лета, най- накрая успяхме да си намерим малко място в началото на Слънчев бряг, където на живеем с моето семейство през лятото. Не е къща на плажа , но пък е малко апартаментче за сърфисти!

Цялото ми семейство кара сърф , обича водата и морето, сестра ми е морски биолог, майка ми е треньор по плуване и спасител, баща ми е спасител и голям фен уиндсърфинга.

От четири години прекарвам летата си в Несебър и карам  уиндсърф всеки ден. Отначало ми беше много трудно, тъй като нямах личен треньор, който да ме напъдства и да работи с мен , всичко което знаех и научавах беше по състезания, от баща ми или от други сърфисти. В момента мога да нарека мой треньор Йоан Колев, който е олимпийски състезател в клас RS:X racing , представил България на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година. Той е мой съотборник и голямата ни страст към уиндсърфа ни събра заедно.

Изминалата 2012 година бе изключително натоварена и ползотворна година за мен, от страна на тренировки и спортни  участия, имах възможността да тренирам с най-добрите състезатели на България в тази сфера  – Йоан Колев, Златко Маринов (републикански шампион клас Рейсборд 2012 година) и треньора на българския национален отбор по ветроходство Явор Колев.

Условията за уиндсърфинг в България са страхотни. Дори през 2011 година в Бургас се проведе и Европейското първенство клас RS :X racing , където всички участници бяха изумени и възхитени от метеорологичните условия тук в България.

В момента се подготвям за предстоящия състезателен сезон, където се надявам да се представя добре. В нашия спорт, е нужно да си много добре физически подготвен, тъй като всяко състезание, изисква голямо натоварване. Именно поради тази причина и част от зимните тренировки се провеждат във фитнес зала.

Аз съм още в началото на своето спортно развитие, но съм силно мотивирана да подължавам да тренирам и да представям България по международните сини писти. Обичам уиндсърфинга , защото той е едно предизвикателство и в същото време обучение, за това как да опознаеш себе си и  морето.

От две години давам уроци по уиндсърф.Страшно много ми харесва да обучавам хората да карат, тъй като виждам тяхното щастие и в същото време те ме научават да развивам качества , които дори не съм мислила, че притежавам .

Любимият ми случай, с който най-много се гордея, е едно момченце, което имаше голяма фобия от дълбоко и от медузи.  Първата година от неговото обучение прекарахме по-голямата част от уроците на плажа , тъй като той много се страхуваше.  Другата половина от уроците прекарахме на почти 30 – 40 см дълбочина :D. На следващата година, той бе силно мотивиран да преодолее страха си , но в началото беше много трудно, опитвах всякакви игри, мотивация , гребане само с дъска и много други. Постепенно той вече не беше толкова уплашен от морето и това, което се крие в дълбините и вече в края на престоя си караше самичък, доста навътре. Страшно се гордея с това момченце, което бе толкова смело да преодолее най-големия си страх в живота, водено от страстта си уиндсъринга." 

Снимки: Личен архив




Галерия:
     
     
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци