YOKO - емблематичният глас на българския хоп-хоп
21.06.2018

Йоко – зад тези четири букви стоi едно невероятно момиче с още по-невероятен глас, което с хип хоп рими изразява ясната си гледна точка и определено влияе по неповторим начин на хората, които ги слушат. 

„Добре дошли в моя свят, във който звезден прах покрива целия град, в който очите ти блестят като звезди...“


WB: Здравей, разкажи ни как започна всичко.  

Йоко: Здравееееей! :) Всичко започна с раждането ми! Хахахаха. Шегувам се. :)

Ако питаш за рапа, всичко започна в ранните ми 10 години от живота. Кефих се да слушам рап, тренирах баскетбол и ходих смъкната. Учих текстовете, които ме радваха, и общо взето покрай тях научих и английски. Но моето лично творчество започна със запознанството ми със Стефо (Wosh МС) в 7-ми клас.

WB: Как се запознахте със Стефан (Wosh Mc) и решихте да започнете да пеете заедно?

Йоко: След поредното ми местене от училище в училище попаднах в 22-ро СОУ „Георги С. Раковски”, където за щастие се оказах в класа на Стефо. Запознахме се в кабинета по математика на един прозорец и си паснахме веднага. Живота сам си знае кога и къде да те заведе! Станахме си много добри приятели и общо взето в ежедневното си чудене „какво ше праим са”, отговорът беше „аре да правим музика”. И така вече 20 години от запознанството ни. Има лека предистория с неговата първа група и моята първа група, но там нещата приключиха сравнително бързо и не ми се разказва точно сега. :)

WB: От къде дойде псевдонимът ти?

Йоко: Псевдонимът ми идва „оттам, от където започна всичко”. От моето раждане! Когато тати ме е видял за пръв път е казал „Това е Йоко” и оттогава всички ме наричат така. Дори в училище беше „Хайде Йоко да излезе на дъската” :) . Само баба ми, Бог да я прости, и Стефан ме наричат Йоана. 

WB: Какво е за теб музиката? Ти ли избра нея или тя теб?

Йоко: Музиката и звука като цяло са целия ми живот. Работих 10 години в киното като тонрежисьор на терен, а сега организирам концерти като event manager на клуб *MIXTAPE5*. Пиша текстове и правя музика от вече 19 години. Целия ми свят е звук! Явно сме се избрали взаимно. 

WB: Ако не беше музиката с какво щеше да се занимаваш?

Йоко: Ако не беше музиката, щях да се занимавам с вътрешен дизайн или животни. Или пък вътрешен дизайн и животни. Хахаха. Но по-скоро бих измислила музиката, за да се занимавам с музика. :)

WB: Разкажи ни за The Top Stoppers, как започна и какво ви обединява?

Йоко: The Top Stoppers е искрата в очите на Стефо. Един ден дойде и каза „Аре да си направим група с още хора, ще е мега лудница”. Пирата е наш човек още от училище. Взехме си го! А с Филеца се запознах в бар „Петък” на едно безкрайно шумно парти. Пред тоалетните сме Стефо, Филеца и аз, и му викам „братле, изпей ми нещо”, а той без да се извини или почуди, или забави, или дори без да се разсее от силната музика в бара, запя песен от репертоара на „Хорът на момчетата”. Той там бил пял. Та и него си го взехме. Вече почти 9 години сме заедно, в момента записваме нов албум и мисля, че си оставаме безпрецедентни като звучене в България. 

WB: Какво или кой те вдъхновява?

Йоко: Вдъхновява ме всичко! Животът! Книгите! Хората около мен и дори непознатите, случайни минувачи. Музиката! Любовта! Слънцето! Вятъра! Реката! Морето! Всичко.....ме.....вдъх...нов....я....ва! Хахахаха. Щастие. :)

WB: Няма много женски хип-хоп mc-та в България? Защо мислиш, че е така?

Йоко: Ще тръгна от детвството си и отговорът сам ще изскочи. Отгледана съм на една улица само с момчета. Спадахме гуми, правихме бели и си играехме на фишеци. Баща ми е бивш военен, баси пича. Водил ме е на военни обучения в гората да стрелям с различни оръжия, водил ме е много по язовирите да ловим риба, учил ме е как да паля огън, как да правя хладилник в земята, да дера костур и какво ли още не. Тренирах баскетбол на професионално ниво и общо взето не отстъпвах по нищо на момчетата. Не им отстъпвам и сега. Когато започнах да се занимавам с рап, за мен не съществуваше извинението, че съм момиче и за това съм по-слаба от момчетата. Напротив! Бях и продължавам да съм по-добра от повечето рапери в България. :)

Това да няма много други момичета МС-та идва от това, че те самите не са поискали или не са повярвали достатъчно в себе си, че могат да бъдат МС-та. 

WB:  С какво се занимаваш в момента?

Йоко: В момента се радвам на живота! Записвам моите части за новия албум на The Top Stoppers и чакам останалите да направят същото. Организирам си концертите, като вече мисля за следващия сезон. 

WB: Докара едни от най-големите имена на Световната Хип Хоп сцена. Кой да очакваме още?

Йоко: Да. Моята работа определено e велика. :) Обичам това, което правя. До сега *Mixtape5* поканихме Madchild,

Psycho Realm,

ONYX, Lords Of The Underground, Jeru The Damaja, Big Shug & Afu Ra, а тези, които следват есента все още нямам право да издавам.

Целта ни е всеки месец да водим по 1 голямо име и да поддържаме истинския хип-хопа жив. Щастлива съм, че имам възможността да развивам сцената, която обичам и съм повече от доволна, че клубът ни се превърна не само в дом на рапа, но и спокойно мога да кажа, че *Mixtape5* е клуб, който не отстъпва по нищо на световната рап сцена. Извън клуба, тази година имам пръст в организацията на хип хоп сцената на HippieLandia Festival 2018, който се проведе на 22 Юни. Там с The Top Stoppers имахме удоволствието да изскочим заедно с ONYX, Dope D.O.D и великите Souls Of Mischief, които бяха за пръв път в България. 

WB: Разкажи ни някоя интересна история покрай концертите?

Йоко: Интересни истории колкото искаш. Не бих си позволила обаче да коментирам преживяванията си с чуждестранните артисти, които споменавам по-горе. С всеки си имам история и всички те се оказаха не само добри МС-та, но и добри, готини хора. По-скоро бих разказала малко за великия концерт, на който The Top Stoppers се бяхме напили всичките. Обикновено, ако някой се е отрязал малко повече, другите го покриват и не се усеща много, но този концерт....., лелеееее, този концерт....хахахахаха. Всички бяхме толкова пияни, че не знаехме какво се случва и кой трябва да пее на кое място. Хахахаха. Пирата пееше на бирата в ръката си, а не на микрофона. Стефо се заиграваше нещо с мониторите на сцената (който е виждал знае за какво говоря), аз се спъвах и падах по стъпаловидната сцена, а Филеца.....хахаха....той не знам дали въобще си отвори устата. Само си танцуваше нещо и се кефеше. По спомен имахме някакъв празник. Обикновено не излизаме пияни на сцената......по-скоро започваме да пием като се качим. ;) 

WB: Занимавала ли си се някога с „екстремен спорт“?

Йоко: Вестибуларния ми апарат е кофти и повръщам само от завоите на пътя. :) Не обичам да върша екстремни неща, а по-скоро добре премерени. Но съм тренирала какво ли не през живота си. Определено съм спортна натура. Ски, плуване, тенис на корт, тенис на маса, волейбол и какво ли още не, но голямата ми любов е баскетбола. Тренирах 7 години и се отказах точно преди да ме приемат в националния отбор на България. А, да! Отказах се, защото исках да правя музика, а не да тичам. :) Получи ми се!

WB: Кажи нещо надъхващо на хората, които четат това в момента?

Йоко: Ако искате нещо достатъчно силно, последвайте го и си го вземете. „Всяка стрела, която се забива в центъра на мишената, е резултат от сто несполучливи изстрела”. Учете се от грешките си и никога не се отказвайте. :) И.....благодаря ви за подкрепата! Обичам ви!

 

Интервюто взе: Станимира Карадочева - Съни :)

Снимки: Личен архив




Галерия:
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци