SZIGET 2017: Да се завърнеш на любимия си фестивал


SZIGET 2017: Да се завърнеш на любимия си фестивал
01.09.2017

Днес е един обикновен ден, който вероятно бележи и края на лятото, но преди няколко седмици по това време започнахме едно от от най-дългоочакваните ни приключения - SZIGET 2017. 

Неведнъж сме писали за SZIGET - легендарният фестивал в Будапеща не може да бъде описан в няколко изречения и снимки. Едно от най-големите интернационални събития на континента вече 25 години събира хора от цял свят в рамките на една пълна седмица, изпълнена с цветове, страхотна музика, арт инсталации и нови приятелства. 

Ние влизаме в графата "Огромни късметлии", защото за нас това бе трето посещение на утопичния Остров на свободата, разположен в мътните води на Дунава. Още с влизането се почувствахме като у дома - сякаш миналогодишната фестивална седмица  никога не бе приключвала. Атмосферата бе останала същата, а срещу входа ни чакаше и същият бар с бира "Dreher", който жадните ни погледи тръпнеха да видят. Грабнахме по чаша със студената кехлибарена течност, както традицията повелява, и се насочихме към любимата ни къмпинг зона. За наше щастие, за първа година не бяхме натоварени като костенурки нинджи и багажът ни се състоеше от по раничка на гърба и общ куфар със среден размер, който радостно подбутвахме (и поритвахме) заедно. Вероятно фестивалният гайд, който написахме също свърши някаква роля.

Пристигайки в къмпинга изпитахме огромно облекчение - имаше предостатъчно свободни места за къмпингуване, и  се щастливи се разположихме под сянката на голямо дърво, красиво обрасло с бръшлян. Бързо преобличане по къси панталонки и бански и започнахме с добре сработения през годините процес по разпъването на палатката. Чевръсто и сръчно "построихме" нашия малък палат  за следващите 7 дни, надухме голямото легло и поставихме основния щрих на нашия малък дом - българският флаг, който закачихме върху връзки за обувки, опънати между 2 дървета (закачихме флага с голяма доза женска хитрост и блинк-блинк обеци за уши :)).

Снимка: Личен архив

Горди от постигнатото, легнахме под плътната сянка на клоните, захапали сандвичите, по-рано приготвени от мама. Вероятно един от най-блажените ни моменти този ден. 

Снимка: Личен архив

Отпочинали и изкъпани се насочихме и към първия ни концерт за тази година - този на P!NK. Музиката на америнската изпълнителка е съпровождала толкова много тийн купони и емоционални моменти, че дори и 10 години по-късно нямахме търпение да чуем същите парчета и да почувстваме същото вълнение. P!NK оправда и най-смелите ни очаквания - сценичното й присъствие беше непринудено и естествено, а гласът й изпълни и най-далечното кътче на огромното пространство през главната сцена "Dan Painatescu". Почувствахме се отново на 15, пяхме с цяло гърло и танцувахме сякаш никой не ни гледа. Точно както се прави само на SZIGET! 


Снимка: RockStar Photographers

Доволни от преживяното на концерта на P!NK, тръгнахме из цветно осветените улички на острова и решихме да се оставим на нощта да ни изненада. Точно така и стана. Измежду десетките атракциони на фестивала намерихме малката дървена сцена с романтичнa атмосфера Мusic Box. Там, седнали на тревата с напитка в ръка, послушахме Daniel Docherty, който вероятно можеше да открадне сърцето на всякo момиче с акустичната си китара. С непринуден стил и нежен глас, Daniel ни размечта и потопи в света на акустичната музика. 

Снимка: Личен архив

Ден 2 започна чудесно с трескава подготовка за SZIGET boat party, което любезно ни беше предоставено от екипа на фестивала (tnx, SZIGET team!). Преоблякохме се с леки и удобни дрехи и бърза крачка и широки усмивки се насочихме към пристранището на острова, където чакаше огромният парти кораб на 3 етажа. Веднъж натоварен с музикални фенове, парти коръбът започна бавно и спокойно да се движи по реката. Ние от своя страна се насочихме към палубата, където под жарките лъчи на слънцето танцуваха стотици хора. Броени минути по-късно решихме, че е прекалено горещо, за да останем горе, и се насочихме към вътрешността на лодката. Решението ни се оказа правилно, защото именно там се запознахме с едни от най-приятните хора, които срещнахме през 7-те фестивални дни. Дейв, Джоуи и компания бяха пропътували почти целия свят от Австралия и Щатите, за да присъстват на SZIGET. Момчетата и момичетата никога не бяха срещали българи и ние се постарахме да бъдем една добра представителна извадка на балканското съсловие. 

Снимка: Личен архив

Партито приключи към 6 вечерта и нашата водна лимузина ни остави срещу великолепната сграда на унгарския Парламент. Организаторите бяха предвидили shuttle автобуси и само минути по-късно вече пътувахме обратно към Острова, за да не изпуснем концерта на Wiz Khalifa. Настроението във въздуха беше страхотно и многохилядната тълпа танцуваше в ритъм под бийтовете на музиката на американския рапър. Все още чуваме в ушите си Black n yellow, black n yellow :)

Снимка: Личен архив

Ден 3 - Събудихме се  объркани в 12ч., когато Светла и Саня се обадиха, че са пристигнали на Острова. Бързо миене на зъбите и сънените очи и се насочихме към другите 2 пътешественички, за които това бе първо посещение на магическия фестивал. Момичетата ни посрещнаха с огромни усмивки и още по-огромен розов куфар, който всички заедно замъкнахме към кемпа. С общи усилия повторихме упражнението по опъването на палатката и се запътихме към един от най-дългоочакваните за нас концерти - този на Rudimental.

Снимка: Личен архив

Те са една от онези групи, които колкото и пъти да слушаме, никога не биха ни омръзнали. Знаем всичките им песни наизуст и сме изживявали някои от най-лудите си летни моменти именно под техните звуци. 

Снимка: Личен архив

Ден 4: Съботата решихме да разведем Светлето и Санчето из цветните и прашни улици на острова. На територията му има толкова много активности и атракциони, че един ден не стига, но въпреки това решихме да поставим едно добро начало с арт зоната. В нея тази година се помещаваше Unicorn workshop, където гримираха лицата ни с цветни бои, работилничка за столове, тениски, значки и какво ли още не. В зеленото пространство посредата, пък. имаше всякакви цветни и чудати инсталации от различни материали. 

Едно от най-важните за нас събития на фестивала, всъщност, беше рожденият ден на Санчето, който посрещнахме именно събота  вечер. Точно в полунощ натоварихме един симпатичен австралиец с тежката задача да й поднесе с финес подаръка й изненада. Той от своя страна реши, че ще я възнагради и с целувка и всички, заредени с настроение и увеселени от случката, решихме да се разходим из Острова и потанцуваме на всяка сцена, където звучи музика, която ни харесва. Планът ни, ако може да се нарече така, се оказа добър и нощта се превърна във вероятно най-забавната такава за цялата фестивална седмица. Поредното напомняне, че колкото и страхотни да са големите концерти и изпълнители, най-важното винаги си остава това да бъдеш с правилните хора. 

Снимка: Личен архив

Ден 5: Неделята на нашето фестивално преживяване, започна с махмурлук и наченки на умора. Решихме, че е време за почивка и лежерни занимания и се отдадохме на творчерство. Нарисувахме си камъчета, направихме значки и се научихме да въртим въжета и чинийки в пътуващия панаир. Той е почти точно копие на онези цигански шатри, които сме виждали по американските филми - гледане на ръка, жонгльори, стреляне с фъстъци, ходене по въже и всякакви други симпатични атракции.

След спокойния ден, вечерта ни започна с парти на The Chainsmokers.... и приключи с парти на The Chainsmokers. На тези от вас, които поне веднъж са чували емблематичните „Dont let me down”, “Roses”, „Paris” и др., представата за лайф на американското дуо вероятно би включвала танцувални радио хитове с лек електронен отенък, женски вокали и много момичешки писъци от еуфория. Така се бяхме настроили и ние, но уви останахме разочаровани от тежък дъбстеп.  И като казваме тежък имаме предвид, че звуците, които Skrillex продуцира, звучат като невинен детски смях.  Останахме озадачени и учудени колко много се различава музикалният им стил по радиото и онлайн с изпълнението им на живо. И те са хора, и те трябва да продават музика, ще го преживеем. Но ако ви предстои концерт на The Chainsmokers, да не кажете, че не сме ви предупредили. Преглътнахме видяното и чутото с приказна разходка из Острова се възнаградихме с горещи прясно изпечени вафли с кленов сироп. Ноооом-ном!

Ден 6: Ето, че настъпи и най-дългоочакваният от нас момент от SZIGET 2017 – денят на партито на Мajor Lazer! И друг път сме ви раказвали за нашия афинитет към тази велика група и всички пътешествия, които сме предприемали, за да ги гледаме на живо! Тази година, благодарение на eкипа на SZIGET, имахме невероятното щастие да ги хванем за трето подред лято и то на 25-годишнината един от най-легендарите фестивали на стария континент.  Американската група, позната по цял свят с хитове като Lean On и Cold Water, за пореден път ни възнагради с час и двадесет минути искрена еуфория, много лазери, невероятни визуални ефекти и неповторимият заряд на музиката си. Незабравимо изживяване, което надмина очакванията ни.  


Снимка: SZIGET festival official gallery

Ден 7: Решихме да си подарим ден почивка и разходка в Будапеща в осмисляне на предходните 6 невероятни дни...или поне опит за това, тъй като и все още ни е трудно да асимилираме всички еуфорични моменти на радост, случили ни се на Острова на свободата.

Снимка: Личен архив

SZIGET 2017 изпрати нас и всички останали 452 000 посетители със зрелищното, спиращо дъха End Show с Dimitri Vegas and Like Mike. 

Върнахме се обратно в България изключително заредени (и доста изморени), изпълнени с нови планове и, разбира се, с несекващото желание да се върнем догодина!

Thank you SZIGET 2017 for being as epic as we will always remember you!

текст и снимки: Фатима Меграби и Марина Юнакова

 

главна снимка: SZIGET festival official gallery 




Галерия:
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци