Байк Трип до Италия и Австрия


Байк Трип до Италия и Австрия
17.07.2017

Преди седмица предприехме едно лудо пътуване до Итали и Австрия. Карахме в два страхотни байк парка, спахме нелегално, хапвахме пица и се запознахме с невероятни хора.  Много изминати киломентри, много емоции и невиждани планински гледки!

След около седмица планиране къде и как да караме, аз и мои приятели поехме към Италия и Австрия. Всъщност целта беше работна среща с две от най-добрите световни байк фирми. Аз имах удоволстието да присъствам на нея и да се запозная с невероятни хора. Професионалисти, които работят и карат усърдно, развиват байк сцената и пазара, така както ние само можем да си мечтаем. Избрахме маршрут близък до границата с Италия по път за Автрия, за да успеем да покараме и на двете места без да губим време.

В петък след работа натоварихме багажа и колелата и потеглихме на 16/18 часово пътешествие! Пътуването беше изпълнено с песни, танци и много кафета (доколкото можеш да танцуваш седнал). Не успяхме да спим, защото нямахме търпение да пристигнем и да яхнем колелата. След няколко малки спора с gps-a и 16 часа път, пристигнахме в Италия, а именно в Toscolano Maderna, Lake Garda. От тук трябваше да вземем още един спътник и да продължим към дългоочакваната спирка, Bruneck  Kronplatz Bikepark.

Малко туристическа информация, но няма как без нея.

Езерото Garda – езерото си беше цяло море!  Всъщност най-голямото езеро в Италия. Пътят се вие около него, а гледките са Райски! И не само гледките- езерото предлага невероятни условия за кайт, колела иии.. какво ли още не. Не бяхме виждали толкова много шосейки накуп. Колелата властваха на-вся-къ-де!  Въпреки тесните улици и трафика, шофьорите бяха толерантни с велосипедистите, а пътят си беше доста натоварен. Изблиците на щастие не спираха-  „Ооо, аз оставам тук!”  и „Егати, къде ни докара!” :) Успяхме да се измъкнем от образувалото се задръстване и хванахме пътя за Брунек.

 

Италия, езеро Гарда


Не помня колко км. път ни оставаха, но бяхме доста уморени, гладни и заспали. Наближавахме Брунек и адреналинът започна да ни събужда лека-полека.  И ето, че пристигнахме! Няма как да опиша гледките, защото трябва да се видят наживо! Доломитите ни бяха обградили и не спирахме да ахкаме.

 

On the road

 

Последва бързо паркиране пред парка, мотане, сглабяне на колела, пак мотане и най-накрая качване на лифта!

Вече официално бяхме в Kronplatz, South Tyrol.

Картата в курорта за цял ден е 30 евро. Има възможност и за наемане на колело, което струва 60 евро. Има и билетчета, но са в една посока, а реално можеш да караш на няколко лифта. Офертата е с карта и да си караш където искаш.

Ние тествахме нещо като гигантски безкраен флоу. Толкова не се бях забавлява никога. Успях да се преметна през глава веднъж, но без особени поражения! Момчетата караха с пълна газ!

Снимките ни не са супер, но нямаше много време за гласене и снимане - знаете как е :)

 

Kronplats, Italy

 

Искахме да караме и от другата страна на планината, но не ни остана време. Прекалено голям избор за краткия ни престой!

 

Kronplatz Bikepark

 

Карането приключи с невероятни усмивки, прах и кал! Това, което искахме е само баня и легло…но не се получи точно така.

Планът беше да спим на къмпинг близо до парка, но времето се промени за секунди и излезе ужасна буря. Успяхме да хапнем вкусна италианска пица и да изпием по няколко студени наливни бири, което пък ни докара мързел за търсене на спане. След известно мотане решихме да тръгнем към Инсбрук с идеята, че ни е по път за утре. Още 100/200 км. - какво толкова… Да, обаче умората вече ни беше връхлетяла, а банята си искаше нейното...

Пристигхнахме в Инсбрук към 12 през нощта като изтормозихме няколко приятели за спане (благодатя на Йо за усилията).

В крайна сметка успяхме да спим нелегално в някакъв хостел. Закъсал за подслон учител по английски от далечна Канада ни вкара в игралната зала на хостела, където всички спахме на пода. Пълен смях! Трябваше да изчезнем преди 7 сутринта, за да не ни хванат! Мисля, че спахме около 5 часа, което си беше много добре, имайки предвид нулевото спане предните дни. Заварихме автомобилът ни опръскан с бял спрей през нощта. :-) Измихме зъбите на един тротоар като истински хипита и тръгнахме за кафе из все още спящия Инсбрук.

 

 

Не намерихме кафе, нито ядене, но пък стиснахме зъби и решихме да продължим към последната спирка, а именно - Brand, Austria. Настроението ни беше приповдигнато въпреки пънкарските ни приключения :D Около Инсбрук има страхотни байк-паркове, но не бяха в нашата посока. Мисля, че там някъде имаше трасе кръстено Bulgarian Way. Пошегувахме се, че сигурно не е изчистено от камъни и това е причината да го кръстят по този начин ,)

В Brand, Austria ни чакаха невероятен хотел, баня и храна. Какво по-надъхващо от това? Не си спомням колко 200 км шофирахме, но природата, която ни заобикаляше си струваше всеки изминат километър.

 

 

Ето че пристигнахме! Оказа се, че може да се настаним чак след около 3-4 часа. Какво пък толкова, качваме се в колата и отпрашваме да караме! Спането и хигиената пак се отлагат.

Преобличаме се и тръгваме към Bike ParkBrandertal, който е на около десетина минути от хотела. Хапване, за да върнем малко енергията, биричка и скачаме на колелата. Адреналинът бързо уби умората и усмивките се появиха.

От лифта се разкриваха такива гледки, каквито не сме виждали никога… Определено не ми се занивамаше да снимам, исках да попивам всяка една секунда с очи! Всъщност лифтът е супер бавен - все едно бяхме на Рилски, ама по - Европейски някак. Разделихме се на две групи - едната с лифта, а другата се качи на ход с колелата до горната му станция. Времето за качване беше почти едно и също. Който иска може да разгледа сайта на парка за цени, услуги и т.н


Bikepark Brandental

Избрахме да карахме по синьо флоу трасе, което беше супер игриво с много виражи, скокчета и една змиевдина дървена част тип north-shore, която ми взе здравето. Достатъчно дълго и разнообразно, за да направиш няколко хиляди бързи спускания.

Bikepark Brandertal

 

Не помням колко карахме, но беше време за хотел и баня! Към края на деня се изсипа порой, но това не спря карането, а го направи още по-забавно ,)

На следващия ден имахме възможността да направим тест-райд на страхотни dh, еnduro, xc и шосейни колела.  Досега никога не бях карала толкова готино колело и то да ми лепне така добре. Мисля, че си беше любов от пръв поглед. Пак ще остана без заплата... Вече бяхме научили трасетата и всеки се хвърли да кара. И двата дни завършиха с пороен дъжд, но това не спря никого! Важното е, че гумите държаха, а усмивките ни бяха сто-каратови! Момчетата импровизираха и се подготвиха за валежите със самоделни дъждобрани от торби за боклук. Браво, браво и оле- Alu-Fix Team ,))

 

Bikepark Brandertal

 

Последната вечер имахме честта да се запознаем с една легенда, а именно Hans Rey! Той ни представи невероятен филм за изкачването му до Килиманджаро, заедно с Danny Macaskill. Разказа ни всякакви случи и гледахме видеа от славните му младежки години, определено главата все още не го слуша.

Това бяха 5 дни изпълнени с емоции, много каране, много шофиране и нулево спане. Но за такива моменти си заслужава да се живее. Да пътуваш, да откриваш нови места, да срещаш нови интересни хора. Тръгнахме си заредни с емоции и жажда за сън, но много доволни.

Карахме колела в две различни държави с огромен потенциал и много добре развит туризъм. Имаме доста какво да гоним… Силно се надявам някой ден да се доближим поне малко до организираността и трудолюбието на хората, с които се запознахме! За момента можем само да се вслушваме и да бъдем по-работливи и по-малко приказливи ,)

Благодаря за приключението!




Галерия:
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци