Skiing the Balkans
26.03.2017

Ден преди официалното представяне на ски туринг пътеводителят на Димитър Димитров „Skiing the Balkans“ имахме възможността да си поговорим с него за произхода на идеята и какво можем да очакваме от този  уникален сам по себе си проект. Както добре знаем България определено не е най-известна (за съжаление) с планините си, а какво да кажем за впечатляващите беккънтри възможностите, които предоставя нащата малка страна. Книгата събира 50 маршрута по едни от най-красивите места в България, които ценители от целия свят ще могат да изследват.

Ето какво научихме:

WB: От къде и кога произлезе идеята да напишеш книга за фрийрайд линийте в България? 

ДД: Идеята е доста стара, на може би 6-7 години. Винаги съм оценявал добрите книги за планина, и особенно гидовниците. Правилната информация е необходимото условие за сериозни, но все пак сравнително безопасни приключения в планините. Смятам, че планините в България заслужават да имаме подобна информация в писмен вид. Притежаваме доста добри условия за беккънтри, дори и в „лошите“ сезони, а голяма част от маршрутите ни са свързани с далеч по-малко рискове, отколкото например в Алпите или големите планини на Северна Америка. Също така реших официално да отговоря на абсурдния въпрос, който чувам много често в чужбина - “Ама вие там в България имате ли планини?”. От там, имайки идеята, просто чаках подходящия момент да го направя. А и за съжаление, никой не ме изпревари ?

WB: Много време ли ти отне и лесно ли намери съмишленици за проекта?

ДД: Книгата е 256 страници и включва 146 снимки и 41 карти. В себе си обединява информация, която е събирана в продължение на поне 5 години, а вероятно и повече. От тази гледна точка, това е един доста дълъг проект. Самото “написване" отне по-малко от година, но все пак се оказа доста по-трудно отколкото предполагах първоначално. В доста отношения съм абсолютен перфекционист - има над 2000 корекции в първоначалния текст и изключително много работа по картите и снимките. В крайна сметка сроковете направиха проекта доста екстремен в последните месеци, но това мисля, че пасва на материята.

Тук дължа голяма благодарност на редактора на книгата Станислав Радков, който положи сериозни усилия. Самите снимки за подобно издание, са също трудна задача, защото изискват заснемане в определени условия. Някой от които се случват веднъж на сезон или по-рядко (пример северния склон на Витоша към София). Голяма значние имаха тук фотографите - цели 11 на брой. На първо място бих отбелязъл, Виктор Троянов - Вичо, който през сезон 2015/16 обиколи голяма част от маршрутите в период от няколко седмици. Корицата също е негова.

WB: По какъв начин очакваш книгата ти да повлияе на зимния туризъм в България? Смяташ ли че хората ще успеят да преоткрият страната ни в беккънтри аспект?

ДД: Да я преоткрият? Мисля, че правилната дума в случая е да я открият. Със сигурност България е доста непозната в световен мащаб, особено в беккънтри аспект, и книгата ще доведе до повече посещения на планините ни зимата, а защо не и лятото. Също така ще ни даде допълнителен престиж като дестинация, ще предостави повече информация, а и повече безопасност. От друга страна се надявам хората, които ни посетят, да донесат и споделят повече планинарска култура със себе си - нещо от което имаме голяма нужда, като общество.

WB: Как бяха подбрани тези 50 маршрута? Какви бяха критерийте за да бъдат част от книгата?

ДД: Подбора беше направен с цел да има маршрути с различна трудност и от различен тип. По-лесни или по-екстремни като каране, по-достъпни или по-приключенски като достъп. Целта беше също така да се повдигне завесата, но все пак да не се описва всичко, което имаме. При подобна работа, винаги е необходим някакъв респект към местната ски общност. Някой маршрути и места, никога няма да бъдат описани, това е сигурно :)

WB: Карал ли си всъшност всички линий, които са в книгата? И коя би могъл да наречеш любима?

ДД: Имам доста любими, особенно в Пирин. Все пак двете спускания от вр.Вихрен - на изток и запад, са на върха в личната ми класация.

WB: Ще има ли и БГ версия на книгата за прохождащите в ски туринга?

ДД: Засега не се планира. Ако интереса се окаже толкова голям, бих го обмислил. Книгата е написанa в оригинал на английски, и превода на български би бил филм на ужасите, който не съм сигурен, че искам да гледам!

WB: Да ни разкажеш малко за себе си. Кога си започнал да караш като цяло и кога си открил извън пистовите занимания? Какво те привлича в карането?

ДД: За себе си - може би най-точно казано - имам прекалено много, и понякога противоречиви занимания и в бизнеса и в спорта. Първият ми спорт в планините беше алпинизма. След него последваха всякакви аутдор дейности - като ски, бягане, парапланеризъм, сърф, езда, рали. В почти във всеки сезон и всякакви метеорологични условия имам какво да правя навън, затова рядко се оплаквам от условията, каквито и да са те. Със ски се занимавам по-сериозно от може би десетина години, като те все пак са основния ми фокус. Карам почти изцяло извън писти, далече от хора и по възможност без механизирани средства. Какво ме привлича - големите, стръмни склонове, на “края на света" и по-възможност в половин метър пудра и слънце (последното не е задължително).

WB: Нещо което би искал посъветваш бъдещите притежатели на книгата?

ДД: Съвета ми е леко противоречив. Да не си поставят граници, да не вярват в клишета и да са винаги позитивни за условията в планината и затова, че ще намерят “яко” каране. Но винаги да спазват мерките за безопастност и да планират приключенията си внимателно и в детайли. Това е неизменна част от “играта” в този спорт.

Благодарим много на Димитър за отговорите и отделеното време. А вас ви очакваме утре 27 Март от 20:00 в литературен клуб „Перото“, за да се потопим в света на Българските планини.

Следете Facebook събитието за повече информация.




Галерия:
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци